Какво търсеше един Дарвинист на немска територия?
- Простете, джентълмени - каза той, щом достигна масата на Алек - някой от вас да говори английски.
Алек се поколеба. Акцентът на мъжа бе непознат. Не приличаше на британец. Апаратът му изглеждаше като нещо, създадено от Машинистите.
- Да, малко - отвърна Алек.
Лицето на мъжът се озари от широка усмивка и той протегна ръка.
- Отлично! Аз съм Еди Малоун, репортер от „Ню Йорк Свят“. Бихте ли отговорили на няколко въпроса?
Мъжът седна до тях без да изчака отговора им, щракна с пръсти към близкия келнер и си поръча кафе.
- Репортер ли каза? - промърмори Бауер на немски -Дали това е умно, Фриц?
Алек кимна. Това бе идеалната възможност. Работата на един международен репортер в крайна сметка бе да разследва политиката по света и в случая - маневрите на Великите сили в Османската империя. А и разговорът с Малоун щеше да е много по-безопасен начин за получаване на информация от слухтенето към германците, които можеха да забележат аристократичния акцент на Алек.
Няколко души от съседните маси погледнаха към репортера, докато топ сядаше при тях, но никой не задържа погледа си. По улиците на Константинопол имаше далеч по-странни неща от една изкуствено създадена жаба.
- Не знам доколко ще мога да ви помогна? - попита Алек
- Отскоро сме тук.
- Не се притеснявайте. Въпросите ми няма да бъдат особено трудни - репортерът извади един измачкан тефтер. - Интересува ме това, което наричат меканизмата
- всичките тези нови сгради, които германците строят в Истанбул. Вие също ли сте по работа тук?
Алек се прокашля. Мъжът бе предположил, че те са германци, разбира се. Вероятно не можеше да различи австрийския акцент от квакането на собствената си жаба. Нямаше обаче смисъл да го поправя.
- Ние не сме строители, господин Малоун. В момента пътуваме. Разглеждаме света.
Малоун погледна преценяващо Алек. Очите му се спряха на феса, оставен на стола до него.
- И какво виждам, вече сте си напазарувал. Това обаче е доста странно. Мъже, годни за военна служба, излезли на ваканция във военно време!
Алек прокле наум. Никога не бе можел да лъже, а да се прави на турист бе абсурдно в момент, когато всички мъже в Европа бяха викани в армията. Малоун вероятно ги смяташе за дезертьори или шпиони.
Разбира се, малко мистериозност никога не вредеше.
- Да кажем, че не ви трябва да знаете имената ни - махна Алек към апарата - и без снимки, моля.
- Няма проблем. В Истанбул е пълно с анонимни - мъжът почеса брадичката на жабата си. - Предполагам, че сте дошли с Експреса?
Алек кимна. Ориент Експрес пътуваше от Мюнхен до Константинопол, а и не можеше да признае, че е дошъл с въздушен кораб.
- Трябва да е било доста претъпкано, с всичките тези работници.
- Беше претъпкано, но ние си имахме собствено купе -Алек отново се прокле наум, още докато изричаше думите. Защо винаги намираше начин да се изкара богат?
- Значи не сте си говорили с хората, работещи по
радиокулата?
- Радиокула? - попита Алек.
- Ами да. Тази, която германците строят на скалите в западната част на града. Специален проект на султана, според тях. И е огромна. Има си собствено захранване!
Алек погледна към Бауер. Чудеше се дали мъжът разбира нещо благодарение на английския, който бе прихванал на борда на „Левиатан“. Една голяма радиокула наистина имаше нужда от собствено захранване. Същото обаче важеше и за гръмовержеца на Тесла.
- Опасявам се, че не знам нищо за това - отвърна Алек. -Пък и ние сме в Константинопол само от два дни.
Малоун го погледна внимателно за миг. Очите му блеснаха, все едно Алек бе казал сложен, но забавен виц.
- От доста кратко време, наистина. Недостатъчно, че да почнете да наричате града Истанбул.
Алек си спомни думите на д-р Барлоу за това, че местните си имат свое име за града. Хората от хотела обаче не ги бяха поправили.
- Каквото и да е името на града, не сме видели много от него.
- И не сте слизали до пристанищата, за да видите новите бойни кораби на султана?
- Нови бойни кораби?
- Да, два кораба, подарени на османците от Германия -Малоун присви очи. - Не сте ли ги видели? Те са доста големи. Не е лесно да ги изпуснеш.
- Не - успя да поклати глава Алек. - Дори не сме слизали до пристанището.
- Не сте били до пристанището? Но това е полуостров. А и доколкото знам, Ориент Експрес минава до морето.
- Предполагам - сковано отвърна Алек, - но бяхме доста уморени, когато пристигнахме, а и нощта бе тъмна.