Мъжът отново изглеждаше развеселен. Това бе безнадеждно. Следващите думи на Малоун сигурно щяха да бъдат затова, че луната е била пълна или че Ориент Експрес изобщо не е пристигал през нощта.
Но какво значение имаше това? Той така или иначе не вярваше на нито една дума, казана от Алек. Може би беше време да смени темата.
- Странно е да видиш такова същество тук - посочи Алек към жабата. - Не знаех, че османците позволяват присъствието на Дарвинистки извращения в страната си.
- Трябва да знаеш на кого да бутнеш пари - засмя се мъжът, - а и не бих отишъл никъде без Ръсти. Неговата памет е много по-добра от моята.
- Той запомня разни неща? - ококори очи Алек.
- Разбира се. Виждал ли сте вестоносните гущери?
- Чувал съм за тях.
- Е, Ръсти е сродно творение. Но е доста по-умен.
Мъжът потупа жабата по главата. Изпъкналите й очи премигнаха.
- Може да запомни цял час разговор, дума по дума.
Алек се намръщи. Запита се дали и новоизлюпеното
създание в хотела не бе нещо подобно.
- И животното запомня всичко, което си казваме сега?
- Доколкото казвате нещо - сви рамене репортерът.
- Както казах, пристигнахме съвсем скоро.
- Поне английският ви е приятен за ухото - засмя се отново мъжът - Все едно сте го учил заради мен.
- Много сте мил - каза Алек. През последните две седмици, той, разбира се, бе говорил повече английски, отколкото немски - и имате набито ухо. Имате ли нещо против аз да ви задам няколко въпроса?
- Няма проблем - облиза химикалката си репортерът.
- Смятате ли, че османците ще се присъединят към Машинистите в тази война?
- Не мисля, че на германците им пука особено - сви рамене Малоун. - Стратегията им тук е дългосрочна. Да победят Дарвинистите в Европа, а после да разширят влиянието си из целия свят. Чрез Ориент Експрес те вече стигат до Багдад.
Алек бе чул баща си да казва същото - че Ориент Експрес е бил построен, за да разшири сферата на влияние на Машинистите първо в Близкия изток, а после и по-навътре в Азия.
Малоун посочи пропагандния плакат зад Алек.
- Всичко, което искат от османците, е да затворят Дарданелите, така че руснаците да не получават храна от юг.
- По-лесно е да умориш човек от глад, отколкото да се биеш с него - съгласи се Алек, - но могат ли османците да удържат британския флот?
- Корабите на повърхността не могат да минат през мините и оръдията, а за кракените си имат мрежи. Що се отнася до въздушните кораби, османците може скоро да се сдобият с такъв.
- В смисъл?
Лицето на Малоун светна.
- Това си заслужава да се види. „Левиатан“, един от големите водородни кораби е тук, в Истанбул.
- Още... искам да кажа тук има британски кораб? Това не е ли малко странно? Все пак сме във военно време.
- Странно е. А още по-странното е, че британците мислят да го подарят на султана! - поклати глава Малоун -
Изглежда, че след като германците са подарили два бойни кораба на Османската империя, британците искат да върнат жеста. Султанът утре ще огледа лично кораба, заедно с репортерите.
Алек бе смаян. Това, че „Левиатан“ можеше да бъде подарен на Машинисти, бе абсурдно. Но ако корабът не бе отлетял, това означаваше, че граф Волгер е все още в Истанбул.
- Вие ще бъдете ли на този... оглед?
- Не бих го пропуснал за нищо на света! - грейна Малоун - Ние имаме подобни кораби в Щатите, но нищо толкова огромно. Просто гледайте небето утре. Ще видите какво имам предвид!
Алек погледна към мъжа. Ако той бе прав за „Левиатан“, Волгер все още имаше шанса да избяга. От друга страна, Волгер вероятно смяташе, че Алек и останалите вече са далеч от града.
Да се довери на странния американец бе лудост. Алек обаче бе готов да поеме риска.
- Може би е възможно да ми помогнете - каза тихо той. -Бих искал да предадете нещо до кораба.
- Звучи интересно - повдигна вежди Малоун.
- Не бива обаче да го публикувате във вестника.
- Това не мога да обещая. Не забравяйте обаче, че вестникът ми излиза в Ню Йорк, а историите ми се пренасят от вестоносни чайки. Каквото и да напиша, то ще излезе в Ню Йорк чак след четири дни, а обратно дотук ще стигне след поне още един. Разбирате ли какво имам предвид?
Алек кимна. Ако Волгер наистина можеше да избяга, все щяха да успеят да се скрият за пет дни.
- Добре тогава - пое си дълбоко въздух Алек - на борда на „Левиатан“ има затворник.
Перото на Малоун замръзна.
- Ваш приятел германец, предполагам.
- Не, австриец. Името му е...
Внезапно Алек замлъкна. Газовите лампи около тях започваха да премигват и помещението потъна в мрак.