Алеята не ги изведе обратно до Капалъ Чарши или до някоя отворена улица - тя сякаш се виеше около себе си, следвайки плетеницата от парни тръби и радиоинсталации. Лунната светлина почти не достигаше паважа и скоро Алек изгуби всякакво чувство за посока. Стените бяха осеяни с надписи на различни езици - Алек видя арабски, гръцки и еврейски букви, смесени едни с други, заедно със знаци, които не можа да разчете. Чувстваше се все едно с Бауер са навлезли в по-стар град, скрит в този, изграден от машините на германците.
След поредния завой, Бауер спря Алек.
Над тях бе надвиснал самоход, висок колкото шестетажна сграда. Тялото му бе дълго и извито като на изпънала се змия, а от двете й страни висяха дълги ръце. Предната част на пилотската кабина бе нарисувана като лицето на жена, която се бе втренчила в тях без да помръдва.
- Волгер ми разказа за тези неща - прошепна Алек -железни големи. Те пазят реда в различните квартали.
- Изглежда празна - нервно каза Бауер - и двигателите й са изключени.
- Може би е направена да стряска хората. Няма дори оръдия.
Но въпреки това в машината имаше нещо величествено, все едно бе статуя на древна езическа богиня. Изражението на гигантското лице съдържаше намек за усмивка.
В този момент от далечината се чуха крясъци. Алек
откъсна поглед от машината.
- Можем да влезем някъде и да се скрием - предложи Бауер и посочи един вход на врата на стената. В центъра й имаше покрит с решетки прозорец.
Алек се поколеба. Да нахлуят в чужда къща щеше само да създаде още проблеми, особено ако собствениците на неподвижния самоход бяха наоколо.
Звукът от свирки отекна около тях, все едно преследвачите им приближаваха от всички посоки...
От почти всички посоки.
Алек погледна нагоре към тръбите, опасващи каменните стени. Те трепереха от горещина, но той се затича надолу по улицата и започна да ги опипва, докато не намери една стара плетеница от стари и студени на допир тръби.
Прибра ножа в колана си и каза:
- Да опитаме покривите.
Бауер разклати тръбите. От ръждясалите пирони се посипа прах.
- Ще се кача пръв, сър. В случай, че тръбата се счупи...
- Ако това стане, Бауер, и двамата ще загазим здравата, но щом искаш, давай.
Бауер се хвана за тръбите и се закатери нагоре. Алек го последва. Ботушите му намираха опора в грубо направената каменна стена, а п му бе лесно да се захваща за ръждясалите тръби. Но на половината път нагоре обгорената му ръка започна да го боли така, все едно под плътта огънят продължаваше да гори. Той я отпусна н я разклати, мъчейки се да прогони болката от нервите си.
- Още малко, сър - каза Бауер, - точно над мен има улук.
- Дано в него има малко дъжд - промърмори Алек, докато разтърсваше ръката си. - Бих убил някой за кофа студена вода.
Десният му ботуш се хлъзна с няколко сантиметра и Алек сграбчи тръбите с две ръце. Малко агония бе по-добре от дълго падане към паважа.
Скоро Бауер се изкачи над ръба п изчезна от погледа му. Но когато Алек посегна към улука, под него се чуха крясъци.
Той се долепи до стената и замръзна.
Група войници тичаха надолу по алеята, облечени в сивите униформи на германската армия. Един от тях извика и останалите спряха точно под Алек. Извикалият мъж коленичи и вдигна нещо от земята.
Алек прокле. Ножът на Бауер бе паднал от колана му. Той бе оръжие на Хабсбургската стража и на дръжката му бе фамилният герб на Алек. Това премахваше всяко съмнение на германците, че той наистина е в Истанбул.
Мъжете се заговориха, но никой от тях не обърна внимание на тръбите по стената до тях.
„Махнете се!“, помоли се наум Алек. Да виси неподвижен бе ето пъти по-трудно от катеренето. Изгорената му ръка го болеше ужасно, а раната в ребрата му пулсираше с всеки удар на сърцето му.
Най-накрая и последният от войниците изчезна от погледа му. Алек се протегна и сграбчи улука. Но докато се издърпваше нагоре металът изскърца и улукът започна да се откача от стената с пукот.
Алек почувства как се спуска назад. Ръждясалите пирони паднаха в лицето му. Улукът издържа още един миг, но той почувства как се огъва в ръцете му.
- Сър! - Бауер се протегна от покрива и се опита да хване Алек за китките. Улукът обаче вече бе прекалено далеч от стената.
Алек ритна във въздуха, опитвайки се да го приближи, но движението му само отскубна още пирони от стената.
- Самоходът! - извика Бауер.
Алек осъзна, че огромната фигура под него се е раздвижила. От крайниците й излизаше пара, която нагорещи хладния нощен въздух. Една от големите ръце се протегна...