Изследователката се появи зад тилацина си. Тя бе успяла да намери нова красива рокля от багажа си, а на главата си носеше шапка с паунови пера, които отиваха на дългите й бели ръкавици. Дори Таса имаше красива яка с диаманти, които блещукаха от врата му.
- Господин Шари - каза тя и изцъка, - отново ви намирам в крайно неугледен вид.
Дерин вдигна ризата си.
- Съжалявам, госпожо! Но ризката вече не става за нищо, а аз нямам друга!
- В такъв случай е цяло щастие, че няма да прислужвате на султана тази вечер. Господин Нюкърк ще ви замести.
- Но целият екипаж трябва да е в официални униформи!
- Не и тези, които имат по-важни задачи - каза д-р Барлоу, докато й подаваше каишката на тилацина. - След като разходите Таса, ще ви помоля да се присъедините към мен и капитана в навигационната зала. Мисля, че
разговорът ни ще ви бъде интересен.
Таса се опита да я изтегли навън, но Дерин не помръдна от мястото си.
- Простете, госпожо. Да не искате да кажете, че проклетият капитан иска да ме види? Това да не е свързано с алтернативния ви план относно османците?
- Отчасти - усмихна се хладно изследователката, - но касае също и поведението ви напоследък. Ако бях на ваше място, нямаше да се туткам.
Навигационната зала бе разположена на носа на кораба, точно под мостика. Тя бе малка, уютна каюта, в която капитанът понякога се уединяваше в размисли или пък привикваше някой провинил се член на екипажа, за да го хока.
Докато приближаваше, Дерин усети как стомахът й се свива. Дали офицерите не бяха забелязали уроците по фехтовка, които граф Волгер й преподаваше? Всеки път, когато му носеше ядене, Дерин оставаше за поне двайсет минути, упражнявайки се на фехтовка с дръжките на метли.
Капитанът обаче нямаше да я накаже за това, че се бе размотавала, нали? Освен, разбира се, ако не бе узнал, че тя носи и вестници на Волгер. Дори му бе казала за „Гьобен“ и случката с адмирал Сушон. Или за това как се бе направила на разсеяна, докато Машинистите бяха планирали бягството си!
От друга страна, изследователката й бе съобщила за срещата с усмивка...
Следобедното слънце грееше от прозорците на навигационната стая. Д-р Барлоу и капитанът вече бяха там заедно с боцмана и д-р Бъск. Всички офицери бяха в парадните си униформи по случай гостуването на султана.
Дерин се намръщи. Ако я викаха, за да я смъмрят, какво търсеше тук главният изследовател? Когато тропна с пети четиримата се разпръснаха бързо, като деца, хванати да правят нещо скришно.
- А, г-н Шари, радвам се, че се присъединихте към нас -каза капитан Хобс. - Трябва да поговорим за последните ви подвизи.
- Ъъ... подвизи ли, сър?
Капитанът вдигна една телеграма.
- Свързах се с Адмиралтейството по този въпрос. Те са съгласни с препоръката ми.
- Адмиралтейството... - успя да каже Дерин. Ако Адмиралтейството бе намесено, значи щяха да я бесят. Тя погледна отчаяно към д-р Барлоу. Чудеше се кое бе издало измяната й.
- Не бъдете толкова изненадан, г-н Шари - каза боцманът. - Скорошните неприятности не са ни накарали да забравим това как спасихте г-н Нюкърк.
Останалите се усмихнаха широко, но мозъкът на Дерин напълно блокира.
- Простете, сър?
- Щеше ми се да имаме време да направим това както подобава - каза капитан Хобс, - но дългът ни зове.
Той повдигна едно кадифено сандъче за бижута от масата, отвори го и извади сребърно кръстче в кръг, което висеше на небесносиня лента. Лицето на Чарлс Дарвин бе изобразено в центъра му, а над него се бяха разперили крилете на Въздушните сили.
Дерин го погледна. Запита се какво прави капитанът с медала на баща й. После забеляза, че медалът е прекалено лъскав и нов...
- Курсант Дилан Шари - започна капитанът, - връчвам ви Въздушния Кръст за Храброст за смелостта и самоотвержеността, които показахте на десети август, когато спасихте живота на ваш другар от екипажа, поставяйки на риск своя собствен. Поздравления!
Д-р Барлоу изръкопляска, докато поставяше медала на гърдите на Дерин. След това той отстъпи назад и всички офицери отдадоха чест.
Внезапно Дерин осъзна, че това не е медалът на баща й.
Този медал бе за нея.
- Благодаря ви, сър - каза тя накрая, като едва не забрави да отдаде чест в отговор. Вместо да я осъдят за измяна, те