- Германците? - ококори очи Дерин - Той добре ли е?
- Измъкнал се е от тях, тъй като го срещнах отново на обед - усмихна се журналистът. - Знаеше доста за кораба ви, което също ми се видя странно. Не можете ли да ми уредите среща с този Волгер? Трябва да му кажа нещо.
Дерин изпъшка, а стомахът й се сви, както ставаше винаги, когато участваше в цялата тази измяна. Но Алек бе тук в Истанбул, а германците го следваха по петите! Може би граф Волгер можеше да помогне.
Тя протегна ръка:
- Хубаво. Предайте ми съобщението. Аз ще му го занеса.
- Опасявам се, че така няма да стане - посочи Малоун жабата. - Ръсти е запаметил съобщението в главата си. Не можете да го накарате да говори.
Дерин се загледа в жабата. Запита се дали тя запаметява всяка тяхна дума и сега. Можеше ли да се довери на този журналист?
Звукът на свирка огласи кораба и прекъсна мислите й.
Султанът пристигаше! След няколко минути всички от екипажа на кораба щяха да се подредят по подвижния мост в очакване на пристигането му.
Това означаваше, че пред вратата на Волгер няма да има стража...
Дерин се пресегна към връзката си с ключове.
- Елате с мен - каза тя.
Както и очакваше, никой не пазеше каютата на графа. Дерин отвори вратата и видя как Волгер е излязъл наполовина от прозореца, в опит да види великолепната машина на султана по-добре. Преди да излезе от навигационната зала, Дерин също бе видяла крачещата по летището слонска машина. Тя бе дори по-огромна от „Неустрашим“, а по седлото й имаше повече орнаменти, отколкото по дамска шапка.
- Простете, сър - каза тя на Волгеровия задник, - но имате посетител.
Докато графът се прибираше от прозореца, Дерин погледна за всеки случай празния коридор и затвори вратата зад тях.
- Посетител? - повтори Волгер - Колко интересно.
Журналистът пристъпи напред и протегна ръката си:
- Еди Малоун, вестник „Ню Йорк Свят“.
Граф Волгер не отговори, а само огледа Малоун преценяващо.
- Той носи съобщение от Алек - обясни Дерин.
Лицето на Волгер замръзна.
- Алек? Къде е той?
- В Истанбул - отвърна Малоун и извади захабената си тетрадка. - Каза ми, че сте затворник в този кораб. Добре ли се отнасят с вас, сър?
Волгер, не отговори, все още вцепенен от изненада.
- По дяволите, Малоун! - прокле Дерин - Нямаме време за цяло интервю. Просто накарай зверчето да предаде съобщението!
- Алек каза, че то е лично, само за графа.
Дерин простена от изненада.
- Алек няма да има нищо против да го чуя. Нали, графе? Волгер погледна към жабата с изражение на безкрайна
погнуса, но все пак благоволи да кимне към журналиста. Малоун свали зверчето от рамото си и го постави на бюрото, след което го почеса по брадичката, като потропа нещо като код с върха на пръста сп.
- Добре, Ръсти. Повтори.
Жабата заговори с гласа на Алек.
- Не знам дали това наистина сте вие, графе, но трябва да се доверя на този човек. Ние все още сме тук в Истанбул. Сигурен съм, че това ви вбесява. Срещнахме обаче приятели - или съюзници, както бихте ги нарекли вие. Ще ви разкажа повече след като се видим лично.
Дерин се намръщи. Съюзници? За какво говореше Алек?
- Господин Малоун ми каза, че „Левиатан“ все още е на борда - продължи зверчето, - ако с Хофман успеете да избягате, може да се присъедините към нас! Ние сме отседнали в хотел в стария град, който носи името на майка ми. Ще останем там колкото се може по-дълго.
При тези думи граф Волгер тихо простена и стисна юмруци.
- О, моля ви също да ме извините, задето ви накарах да слушате това творение. Но се нуждая от помощта ви, графе, повече от всякога. Моля, опитайте да се присъедините към нас. Край на, ъъъ, съобщението, предполагам.
Жабата млъкна.
- Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроси, сър? - попита Малоун, приготвил химикалката си. Граф Волгер не отговори, а седна на стола си, след което се втренчи потресен в жабата.
- Предполагам, че това наистина е той.
- Звучи като него - съгласи се Дерин, - а и зверчетата могат да повтарят само това, което са чули.
- Защо тогава е говорил на английски? - попита Волгер.
- Името ми не е Розенкранц - заяви Еди Малоун. -Нямаше да предам съобщение, което не разбирам.
- Ах, този малък глупак! - процеди графът и поклати глава - Какво ли е намислил сега?
Еди Малоун взе жабата и я постави обратно върху рамото си. Лицето му се бе намръщило.
- Не звучите особено доволен от съобщението. Момчето