Картата на Завен отведе Алек дълбоко в лабиринт от складове, където механични ръце разтоварваха стоките от пристанищата. Каменните стени се извисяваха високо над тесните сокаци и изглеждаха така, сякаш краищата им всеки миг можеха да се докоснат. Слънчевата светлина изглеждаше сива от издигащите се пушеци.
Тук и там се срещаха пешеходци, които накараха Алек да застане нащрек. До вчерашния ден никога не се бе разхождал сам в град и не знаеше кои квартали са безопасни и кои - не.
Той се спря, остави кафеза на земята и разгледа отново картата на Завен. Докато се мъчеше да разчете почерка на Завен, Алек забеляза с крайчеца на окото си жена в дълги черни дрехи, чието лице бе покрито с було. Тя се бе прегърбила от старост, а от булото й висяха няколко сребърни монети. Той бе виждал и преди пустинници като нея в Истанбул, но никога самотна жена като нея. Тя застана неподвижна до стената на един склад и се загледа в паважа.
Той сгъна картата, след което вдигна клетката и отново тръгна по пътя си. След миг погледна през рамо.
Старицата го следваше.
Алек се намръщи. От кога вървеше по петите му?
Той прехапа устни, докато вървеше. Бе близо до адреса, който Завен му бе дал, но не можеше да отведе тази странна жена до новите си съюзници. Истанбул бе пълен с шпиони и революционери, но също и с хора от тайната полиция на султана.
Със сигурност обаче можеше да надбяга една бабичка. Алек вдигна кафеза си и ускори крачка.
Започна да крачи по-нашироко, като пренебрегна оплакванията, долитащи от покрития кафез. Но когато погледна назад, преследвачката му все още бе там, като напредваше с елегантна крачка по паважа. Черните й дрехи се движеха като черни вълни около тялото й.
Това не бе старица.
Може би изобщо не беше жена.
Алек се протегна към колана си и тихо изруга. Бе въоръжен само с дългия нож, който си бе купил тази сутрин от Капалъ Чарши. Извитото му стоманено острие бе изглеждало особено смъртоносно, изложено върху поставка от червено кадифе.
Ножът обаче не бе наострен, а и Алек никога не бе тренирал с такова оръжие.
Той зави зад още един ъгъл. Почти бе достигнал адреса на картата на Завен. За миг излязъл от полезрението на преследвача си, той се втурна напред и се сви на входа на една странична уличка.
- Шшт! - прошепна той на кафеза. Създанието изписука, недоволно от това, че го подмятат наляво и надясно, но след това притихна.
Алек остави клетката на земята и надникна.
Тъмната фигура се появи. Движеше се по-бавно и накрая спря пред един склад на другия край на улицата. Алек видя символа на вратата му и се намръщи.
Това бе същият символ, който Завен бе нарисувал на картата си.
Дали това бе съвпадение? Или преследвачът на Алек бе знаел накъде се е запътил той?
Чернодрехата фигура се покатери върху склада с едно движение и потвърди, че не е никаква жена, още по-малко пък старица. Мъжът се скри в сенките, но Алек можеше да различи черните дрехи, веещи се на лекия бриз.
Алек остана в алеята, притиснал гръб до хладните камъни. Благодарение на Еди Малоун, вече бе закъснял с половин час. Ако изчакаше преследвача да се откаже и да си тръгне, можеше да изгуби още много време.
Какво щяха да си помислят новите му съюзници, ако закъснееше за тайната им среща с няколко часа?
Ако обаче им доведеше шпионин като затворник, може би щяха да се впечатлят...
Шесткрак немски самоход се появи на улицата. Теглеше огромен вагон след себе сн. Това бе идеалното прикритие.
Алек коленичи и каза на кафеза.
- Връщам се след малко. Ти само мълчи.
- Мълчи - промърмори създанието в отговор.
Алек изчака докато вагонът застана между него и другия мъж, след което се изстреля от уличката и застана до него. После се промуши между две каруци и прекоси улицата.
Застанал с гръб към друг каменен склад, Алек си проправи път към този, върху който се бе покатерил забуленият. Дългият, извит нож му бе неудобен. Запита се дали мъжът не го бе видял.
Но бе късно за съмнения. Алек приближи още малко...
Внезапно от мястото, където бе оставил зверчето, се чу маниакален смях, който отекна в уличката.
Алек замръзна. Дали не бе изпаднал в беда?
Миг по-късно чернодрехата фигура скочи на улицата и приближи източника на смеха, като пресече улицата, за да надникне в малката алея.