- Нене не обича да чака - заяви Лилит.
Алек опъна туниката си. Нене очевидно бе лидерът на групата. Щеше да е най-добре, ако изглеждаше спретнат.
Преведоха го през още една двойна врата. Лилит почука тихо, изчака за миг и отвори вратите.
Тази стая бе тъмна, а въздухът бе натежал от тамян и мириса на прашни килими. Плътната светлина на старинна маслена лампа правеше всичко да има цвета на старо вино. Дузина безжични приемателя стояха в сенките, а тубите им блестяха с меко сияние. Звукът на морзови кодове изпълваше въздуха. В далечния край на стаята стоеше огромно балдахиново легло, покрито с мрежа против комари. То почиваше на четири крака, изобразени като лапи на влечуго. В мрежата лежеше малка, тъничка фигура, покрита с бели чаршафи. Изпод буйна, сива коса надничаха две блестящи очи.
- Това ли е германчето? - попита дрезгав глас - Онова, което спасихте от другите германци?
- Той е австриец - каза Завен, - но да, майко, това е Машинистът.
- Освен това той е и шпионин, Нене - Лилит се приведе и целуна старицата по челото. - Видях го да говори с един журналист преди да дойде насам!
Алек бавно издиша. Страховитата Нене бе просто майката на Завен? Дали този Комитет не бе нищо повече от ексцентрично семейно хоби?
Въпреки съмненията си, остави кафеза на земята и се поклони.
- Добър ден, госпожо.
- Е, акцентът ти определено е австрийски - каза тя на перфектен немски. Явно османците владееха по половин дузина езици.
- Има обаче много австрийци, които работят за султана.
- Вашият син видя, че германците ме преследват -посочи Алек към Завен.
- До една от нашите машини - отвърна Нене - доста удобно.
- Нямах представа, че машината ще ме хване, докато падах - възрази Алек. - Можех да умра.
- И все още можеш - промърмори Лилит.
Алек реши да не й обръща внимание и коленичи до кафеза, за да махне покривалото му. След това се изправи и вдигна клетката пред Нене.
- Нима един агент на султана би носил това? - попита той, след което дръпна покривалото. Създанието огледа всички с огромните сп очи. Завен изглеждаше изненадан, а в погледа на Лилит се четеше подозрение. Очите на Нене останаха студени и немигащи.
- Какво, за Бога, е това? - попита тя.
- Създание от борда на „Левиатан“, в чието машинно отделение изкарах две седмици.
- Машинист на борда на „Левиатан“? - изсмя се Нене -Колко нелепо. Вероятно си купил съществото от някое магазинче на Капалъ чарши.
- Определено не съм - изправи рамене Алек. - Това създание е създадено от самата д-р Нора Барлоу.
- И защо потомка на Дарвин ще прави домашен любимец? Историята ти става все по-абсурдна. Какво би търсила подобна животинка на борда на боен кораб?
- Трябваше да я подарят на султана - каза Алек, - за да го умилостивят, така че Османската империя да не участва във войната. За съжаление се излюпи... по-рано от очакваното.
Старицата повдигна вежда.
- Виждаш ли, Нене? Той е лъжец! - избухна Лилит -Освен това е много глупав, ако смята, че някой ще повярва на такава нелепица!
- Повярва - каза съществото и стаята притихна.
- То говори? - направи крачка назад Завей.
- Като папагал - обясни Алек - или вестоносен гущер, който повтаря думите, които е чул случайно.
Старицата изгледа съществото критично.
- Каквото и да е, не съм виждала подобно досега. Дай го насам.
Алек отвори кафеза и съществото излезе навън, след което се покатери на рамото му. Момчето приближи леглото и подаде ръка напред. Създанието слезе по нея и отвърна на студения поглед на Нене с големите си кръгли очи.
Алек видя как изражението на жената омекна, точно както ставаше и с Клоп и Бауер, когато ги оставеше да го гледат. Нещо в големите му очи и сбръчкано личице те караше да го харесаш. Дори Лилит млъкна.
Нене се протегна и взе ръцете на Алек.
- Никога не си работил за храната си, това е сигурно. Но под ноктите ти има малко машинно масло.
Тя потърка десния му палец.
- И се фехтуваш, нали?
Алек кимна, впечатлен.
- Кажи ми нещо за „Левиатан“, което никой лъжец не би могъл да знае - нареди тя.
Алек млъкна за миг в опит да си спомни чудесата, които бе видял на борда на кораба.
- Имат прилепи, които пускат метални ножове, летящи медузи и ястреби с метални нокти.
- Във всеки вестник можеш да прочетеш за тези създания. Опитай пак.
Алек се намръщи. Никога не бе чел вестник през живота си. Нямаше представа, че толкова много неща за „Левиатан“ вече са известни на обществото, а не вярваше Дарвинистите да са му показали някоя военна тайна.