- Ами по пътя насам се бихме с „Гьобен“ и „Бреслау“.
Настана тишина. От израженията на лицата им видя, че
това не е било съобщено във вестниците.
- С новите играчки на султана? - попита Нене - Кога поточно?
- Преди осем дни. Попаднахме на тях по пътя на юг от Дарданелите.
Нене кимна бавно, а погледът й се плъзна към един от пукащите радиоприемници.
- Възможно е. Нещо определено не беше наред миналия понеделник.
- Беше голяма битка! - продължи Алек - Гръмовержецът на Тесла едва не ни потопи на дъното на морето?
Тримата си размениха разтревожени погледи, след което Завен повтори:
- Гръмовержецът на Тесла?
Алек се усмихна. Ето, че знаеше нещо, което щеше да е полезно на революционерите.
- Кулата на задната палуба. Направена е да изглежда като радиоприемник, но всъщност е електрическо оръдие. Тя създава светкавици. Знам, че звучи абсурдно, но...
- Изобщо не звучи абсурдно - вдигна ръка Нене. - Нека се разходим, момче.
- Да се разходим? - попита Алек. Бе предположил, че
жената е инвалид.
- На балкона - нареди тя. Внезапно стаята се изпълни с тихия звук на часовников механизъм. Един от краката на леглото направи бавна крачка напред.
Алек отскочи, а Лилит се изсмя от другия край на стаята. Животинчето отново се покатери на рамото му и повтори смеха й.
- Не си ли виждал как се движи костенурка? - усмихна се Нене.
Алек отстъпи още една крачка назад, за да се отмести от пътя на леглото, което запълзя към двойната врата.
- Да, но никога не съм мислил, че мога да спя върху някоя.
- Всяка нощ си лягаш върху такава, момче. Целият свят лежи върху гърба на огромна костенурка.
- Мама ми разказваше тези приказки, когато бях малък -отвърна на усмивката й Алек.
- Приказки ли? - извика Нене възмутено - Това е научно доказан факт! Светът лежи върху огромна костенурка, стъпила на гърба на слон!
Алек с мъка сподави смеха си.
- Ами върху какво стои слонът, госпожо?
- Не ми се прави на умник, младежо! - сопна се старицата и присви очи. - По целия път надолу има слонове!
Леглото бавно излезе от спалнята и тръгна към вратите на балкона. Докато го следваше и внимаваше да не избърза, Алек се запита за работата на механизма. Часовниковите механизми се движеха чрез навити пружини вместо с парни двигатели, затова леглото крачеше бавно и внимателно. Идеално за инвалид.
Но жената върху него очевидно бе луда. Историята за слоновете бе съвсем нелепа. Ако трябваше да бъде честен и тримата бяха много странни. Те напомняха на Алек за собствените му роднини, някога богати семейства, които бяха обеднели, но все още имаха високо мнение за себе си.
Нощта преди това Завен му бе споменал, че са участвали в Младотурската революция преди шест години. Но дали странното семейство още бе заплаха за султана или просто си спомняше старата слава?
Разбира се, машината на Завен бе повече от впечатляваща.
Когато излязоха на балкона, Алек осъзна, че апартаментите на семейството са върху склада, а покривът ги обграждаше. Това бе странно място за живеене, но даваше хубав изглед към града. От тази височина можеха да видят както Мраморно море, така и блясъка на Златния рог.
И там, както бе казал Еди Малоун, спуснал котва до вълнолома, бе „Гьобен“. Огромните му ръце, създадени за борба с кракени, работеха под повърхността и помагаха в разтоварването на багажа.
Нене протегна сбръчкан пръст към пристанището.
- Откъде знаеш за този гръмовержец на Тесла?
- Ами той стреля по нас - отвърна Алек. - Едва не подпали целия кораб.
- Но откъде знаеш името му, момче? Едва ли си го отгатнал.
- Ах - Алек не знаеше какво може да й каже. - Един от хората ми е майстор механик. Виждал е чертежи на оръдието.
- Твоите хора знаят за тайните оръжия на германците, но са служили на борда на „Левиатан“? - Нене поклати невярващо глава - Кажи ми кой си в действителност. Веднага!
Алек си пое дълбоко въздух, като се постара да не обръща внимание на студената усмивка на Лилит.
- Австрийски благородник, госпожо. Баща ми бе срещу войната и германците го убиха заради това. С хората ми се крихме в Алпите, когато „Левиатан“ катастрофира при нас.
- И просто ви поканиха на борда?
- Помогнахме на Дарвинистите да избягат. Буреходът ни бе повреден, а техните двигатели бяха напълно унищожени. Затова, образно казано, събрахме две и две, за да избягаме заедно от германците. Но веднъж, щом излетяхме, стана ясно, че те ни считат за военнопленници. Трябваше да напуснем кораба. И ето ни тук, в търсене на съюзници.