Той разпери ръце.
- Съюзници - тихо повтори съществото.
- Искам да си отмъстя на германците - рече Алек, - както и вие.
Настъпи неловко мълчание. Накрая Нене поклати глава.
- Не знам какво да кажа, момче. Машинистки двигатели в създание, което диша водород? Абсурдно е. Но пък никой шпионин на султана не би разказал подобна басня.
- Чакай - каза Лилит и хвана баба си за ръката. -Спомняш ли си когато „Левиатан“ прелетя вчера над града? Стори ни се странно, че двигателите му пушат, като на Машинистки кораб, нали?
След това се намръщи на Алек.
- Не, че той казва истината, де.
- Несъмнено и момчето ги е видяло - поклати глава Нене. - Това го е вдъхновило за историята.
- Госпожо - твърдо каза Алек, - не обичам да ме наричат лъжец. Знам доста неща за Дарвинистите и Машинистите и това ме прави ценен съюзник. Имам злато и съм минал през военно обучение. С хората си можем да управляваме машини, а също така и да ги поправяме. Трябва да ме оставите да ви помогна, освен ако само не си играете на революция!
Лилит скочи на крака, оголила зъби. Завен не каза нищо, но ръката му приближи ножа.
- Младежо - каза много спокойно Нене, - нямаш идея какво струва този конфликт на семейството ми. Богатството ми, общественото ми положение.
Тя хвана нежно ръката на Лилит.
- И майката на това нещастно момиче. Как смееш да ни наричаш аматьори!
Алек преглътна. Осъзна, че е стигнал твърде далеч.
- Не вярвам да можеш да ни помогнеш - продължи Нене. - Мога да позная един аристократ щом го видя. Всички вие сте глезльовци, които не можете да помогнете на никой, освен на себе си.
Думите удариха Алек като ритник в стомаха. Хората винаги го възприемаха така, като глупак, израснал със сребърна лъжичка в устата. Коленете му потрепераха и той
седна на леглото.
- Извинявайте, задето ви обидих - каза той - и съжалявам за майка ти, Лилит. Аз също изгубих родителите си. Просто искам да си отмъстя.
- И двамата си родители? - попита Нене, а тонът й омекна - Кой си ти, момче?
Алек погледна старицата и осъзна, че няма избор. Или трябваше да се довери на възрастната жена, или да избяга с хората си в дивото и отново да се крие, отново да бяга.
Но бе дошъл в Истанбул за нещо повече.
- Кой мислите, че съм? - прошепна той.
- Австрийски благородник. Може би син на ерцхерцога?
Той кимна.
- В такъв случай със сигурност знаеш пълното име на майка си. И ако объркаш дори една сричка, внучка ми ще те изхвърли през балкона.
Алек си пое дълбоко въздух, след което каза:
- Софи Мария Жозефин Албина, графиня на Чотков и Вонин.
По лицето на старицата разбра, че му е повярвала.
- Срещата ни е предопределена - каза той. - Кълна се, че мога да помогна, Нене.
Внезапно Лилит избухна в смях. Завен също се изкикоти п създанието се присъедини към тях.
- Голям е чаровник - каза Лилит - и вече е в семейството, Нене.
Алек осъзна грешката сп. „Нене“ не беше име, а просто думата за „баба“. Като „ома“ на немски.
- Простете за оскъдния ми арменски, госпожо.
- Не се безпокой - усмихна се старицата - на моята възраст човек трябва да има внуци. Дори част от тях да са идиоти.
Алек си пое дълбоко въздух и преглътна отговора сп.
- Вероятно оглупявам с възрастта, но ти вярвам - каза Нене. - Разбира се, ако наистина си този, който твърдиш, че си, със сигурност можеш да караш самоходи, нали.
- Дайте ми такъв и ще ви покажа.
Тя кимна, след което махна с ръка.
Завен? Може би е време да запознаем Негово Височество с Комитета.
Лилит и Завен го отведоха до далечния край на балкона, който гледаше към огромен двор, ограден от стените на няколко склада. Прозорците на околните сгради бяха зазидани, а целият двор бе покрит с камуфлажна мрежа, която да го скрие от въздуха.
В сенките стояха пет крачещи машини.
Алек коленичи до оградата на балкона и погледна надолу. През последните няколко дни ги бе видял на улицата -разнородна колекция от бойни машини, които охраняваха гетата на Истанбул. Тези пет носеха следите на отминали битки, а бронята им бе украсена с най-различни знаци -полумесеци, кръстове, Звездата на Давид и други символи, които никога не бе виждал.
- Комитет от железни големи - каза той.
- Железни големи ги наричат евреите - вдигна пръст Завен. - Власите обаче ги назовават върколаци, а гръцките ни братя - минотаври.
Той посочи към машината, с която Алек се бе сблъскал преди две нощи.
- Вярвам, че помниш Сахмеран, моята лична машина. Тя е богиня на кюрдския народ.