- И всички те са тук заедно - каза Алек.
- Поредното невероятно наблюдение - промърмори Лилит.
- Тихо, момиче - скара й се Нене, докато бавно приближаваше с леглото си. - Твърде дълго се задоволявахме с това да пазим кварталите си, оставяйки султанът да прави с империята Каквото си иска. Германците и техният меканизмат обаче ни направиха голяма услуга. Най-сетне ни обединиха.
Завен коленичи до Алек.
- Машините долу са само част от самоходите, с които
разполагаме. Използваме тези пет за тренировки. Така кюрд може да управлява върколак, а арабин - железен голем.
- И така можете да се биете заедно - обади се Алек.
- Наистина. Момичето знае как да кара всичките!
- Момиче пилот? Колко... - Алек видя изражението на Лилит и се прокашля - колко изключително.
- Скоро няма да е така! - вдигна юмрук Завен - Дойде ли революцията, жените ще бъдат равни на мъжете във всичко!
Алек сподави смеха си. Хората в това семейство бяха наистина доста странни, може би заради влиянието на властната Нене.
- Как работи оръдието на Тесла? - попита Лилит.
- Моят специалист Клоп казва, че е генератор на светкавици - Алек си спомни обясненията на Клоп няколко дни след битката с „Гьобен“. - Господин Тесла е американец, но германците спонсорираха изследванията му. Работят по това оръдие от доста време. Откъде знаете
за него?
- Няма значение - отвърна Нене. - Може ли да спре машините ни?
- Съмнявам се. Оръдието на „Тесла“ е създадено срещу Дарвинистките творения. „Гьобен“ обаче има мощни оръдия. Машините тук биха били идеални мишени за тях.
Алек погледна на югоизток, където над двореца на султана се издигаше пушек. Той бе близо до водата, където бяха спуснали котва немските бойни кораби, и това го правеше неуязвим за атаката на машините.
- Това е истинската причина корабите да са тук, нали? Да опазят властта на султана.
- И да уморят руснаците от глад - сви рамене Нене. - С един куршум и двата заека. Явно наистина си изкарал някакво военно обучение.
- Не какво да е, поне що се отнася до машините - изпъна рамене Алек. - Дайте ми най-трудната за каране и ще ви го докажа.
Нене кимна, а на лицето й цъфна усмивка.
- Чу момчето, внучке. Отведи го до Сахмеран.
Алек изпъна пръсти и огледа контролите. Инструментите бяха покрити със символи вместо с думи, но бе ясно за какво служат. Температура на двигателя, налягане, гориво - всичко това бе виждал и в своя Буреходец.
Контролните лостове обаче бяха друго нещо. Те се издигаха от пода на пилотската кабина като огромни стълбове, а ръкохватките им приличаха на ръкавици от бронята на средновековен рицар.
- Как се очаква да ходя с тези? - попита той.
- Никак. Контролните лостове са за ръцете - Лилит посочи към пода - за да ходиш, натискаш педалите, мухльо.
- Мухльо - повтори съществото и се изкикоти.
- Създанието ти те познава добре, не мислиш ли? -попита Лилит и го погали по козината. - Как се казва?
- Няма си име. Никое от изкуствено направените животни няма. Освен огромните кораби, разбира се.
- Това трябва да има - настоя Лилит. - Момче ли е или момиче.
Алек се замисли за това, след което се намръщи.
- В „Левиатан“ винаги наричаха тези същества „то“. Може би нямат пол.
- Откъде идва тогава?
- От яйце.
- Но какво е снесло яйцето?
- Не знам - сви рамене Алек. - Изследователката извади яйцата от шапката си.
Лилит погледна зверчето по-отблизо, докато Алек изучаваше лостовете. Никога досега не бе управлявал машина с ръце. Сахмеран можеше да се окаже по-трудна за работа, отколкото бе предполагал.
- Как мога да разбера накъде отиват ръцете? Оттук дори не ги виждам.
- Знаеш къде са. Те са като продължение на тялото ти. Но понеже ти е за пръв път... - Лилит завъртя един лост и горната половина на пилотската кабина се издигна със
скърцане. - Можеш да опиташ първо парадния ход.
- Параден ход?
- За религиозните фестивали на кюрдите.
- А, ясно за какви паради става дума - кимна Алек. -Вашата страна е много особена. Машините сякаш са не просто машини, ами и символи.
- Сахмеран не е символ. Тя е богиня.
- Богиня. Разбира се - промърмори Алек, - във вашата революция има доста жени.
Лилит завъртя очи и включи двигателя. Машината изръмжа, а животинчето започна да имитира бръмченето му, след което слезе от рамото на Алек, за да надникне над контролния пулт.
- Животинката ти добре ли е? - попита Лилит.
- Добре се оправя с височините - отвърна Алек. - Когато напуснахме „Левиатан“, то се покатери много по-нависоко по кабелите от нас.