- Но защо го открадна? - попита тя - За да докажеш, че си бил на кораба?
- Не съм го откраднал - отвърна Алек и постави ботушите си внимателно върху педалите. - То настоя да дойде.
Съществото се обърна към тях и сякаш се усмихна на Лилит.
- Почти ти повярвах - меко отвърна тя. - Е, покажи ми колко си умен, момче. Ходенето е лесно.
- Не вярвам да ме затрудни - отвърна Алек, докато наблюдаваше как инструментите възстановяват показателите си. Когато налягането се успокои, той натисна педалите бавно и внимателно.
Машината отвърна и тръгна бавно напред. Бодливите крака се движеха автоматично. Той вдигна левия си крак от педала и машината се завъртя бавно.
- Та това е по-лесно за управление от старото ми бръмбарче!- възкликна той - II на дванайсет щях да мога да карам това!
- Имал си личен самоход? - погледна го особено Лилит -На дванайсет?
- Беше семеен - Алек се протегна към ръчките, - а и момчетата имат естествена дарба към механиката.
- Имат естествена дарба към самохвалството.
- Ще видим кой е самохвалко - Алек пъхна дясната си ръка в металната ръкавица и я сви в юмрук. Ноктите от дясната страна на машината се затвориха.
- Внимавай! - каза Лилит - Сахмеран е по-силна от което и да е момче.
Алек натисна ръчката и видя как ръката на машината следва движенията му. Тя бе дълга и змиевидна, а люспите й се плъзгаха една в друга като дузина мечове, извадени от ножниците си.
- Важното е да забравиш собственото си тяло - каза Лилит - все едно ръцете на машината са твоите ръце.
Ръчките бяха изненадващо чувствителни. Гигантските ръце имитираха всяко движение на Алек, но бавно. Той си наложи да се движи с темпото на машината и скоро се почувства все едно е висок двайсет метра и носи огромен костюм. Бе различно от обикновеното пилотиране.
- Сега идва сложната част. Вземи онзи фургон там -посочи Лилит.
В края на двора имаше обърнат стар фургон. Дървената му страна бе издраскана и смачкана, като играчка на непослушно дете.
- Изглежда лесно - каза Алек и започна да се приближава.
Той протегна дясната си ръка и машината му се подчини. Съществото, застанало на контролния пулт, изимитира съскането на метал във въздуха, което отекваше между стените на двора.
Алек сви пръсти и ноктите се сключиха около вагона.
- Засега се справяш прилично - обади се Лилит, - но трябва да си внимателен.
Алек кимна и си спомни правилото на Волгер за това как се държи меч - като домашна птичка, достатъчно здраво, за да не отлети, но достатъчно нежно, за да не я задушиш.
Фургонът в дланта на Сахмеран се размърда. Щеше да падне.
- Извърти китката си - бързо каза Лилит, - но не стискай.
Алек завъртя нокътя нагоре и се опита да намести
фургона в металната си длан. Фургонът обаче имаше други планове и започна да се търкаля на колелета си.
- Внимателно! - каза Лилит, а животинчето повтори думата й.
Алек завъртя китката си върху ръчката в опит да намести фургона обратно. Той обаче отказваше да остане на място, а се изплъзваше от ръката му като сапун. Когато стигна
крайчеца на дланта му Алек стисна малко по-силно...мисля, че схванах принципа.
Огромните метални пръсти се затвориха със съскане и той чу звука на натрошено дърво. Навсякъде полетяха трески и Алек трябваше да се наведе, за да избегне голямо парче дърво, прелетяло над главата му. В лицето му се забиха малки тресчици.
Той отвори очи тъкмо навреме, за да види как парчетата от фургона падат върху паважа под него.
Загледа се ядосан в празната лапа.
Лилит седна зад него. В черната й коса бяха заседнали трески. Животинчето, което бе слязло на пода, ги погледна оттам и изимитира звука на натрошено дърво.
- Да имаш силата на богиня е голяма отговорност - тихо каза Лилит и отметна косата си назад, - не мислиш ли, момче?
Алек кимна бавно и завъртя китката си. Голямата лапа се завъртя на спиците си. Все още чувстваше връзката между себе си и машината.
- Предполагам, че нямате още фургони - каза той, - но
0 ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ 0
Най-после нощта настъпи.
Дерин бе изкарала един безкраен и ужасен ден сред щайгите по палубата на товарния кораб, криейки се от екипажа и безмилостното слънце. Това бе корабът, който бе забелязала от плажа на Килие Ниман, немски параход, който носеше навита бодлива тел п турбинови перки с размерите на вятърни мелници.
Корабът бе чакал край кракеновите мрежи до настъпването на зората, след което бе плавал до Истанбул през по-голямата част на деня. След седем седмици на въздушен кораб Дерин бе потресена от мудното темпо на плавателния съд. А и бе успяла да пийне само няколко глътки роса, образувала се върху брезента, покриващ спасителните лодки.