Разбира се, беше се справила по-добре от хората си, които бяха или мъртви, или пленени от османците.
По бавния път насам бе изживяла сцената на плажа хиляди пъти отново н отново, задавайки си въпроса какво е можела да стори. Но срещу скорпион с картечница за опашка и две дузини войници щеше само да падне в плен.
В най-добрия случай.
Товарният кораб обаче си имаше и своите предимства. Екипажът стоеше под палубата, а на слънце бяха оставени няколко моряшки униформи. Бе намерила чифт, който да й става. При залез слънце щеше да отплува към брега.
Истанбул вече се бе появил пред нея. Машинистките лампи светеха по-ярко от биолуминисценцията в Лондон и Париж и това, което от летището бе изглеждало като призрачно сияние, сега бе ослепително. Градът приличаше на оживяла приказка от светлини и отблясъци. Дори дворецът на султана светеше, а мИнаретата на двете огромни джамии се издигаха в небето над него. Дерин бе решила да се отправи към тази част от града, в която се срещаха най-старите и най-новите сгради.
Но докато протягаше мускули, Дерин изпита съмнение за това доколко разумен е планът й. В Истанбул имаше повече от ето кораба. Някои от тях бяха мирни плавателни съдове, носещи британския флаг. Ако стигнеше някой от тях, може би щеше да успее да се върне в Средиземно море, където я очакваше кралският флот. Или пък да замине на север, към руснаците в Черно море, които, ако не друго, поне бяха Дарвинисти.
През главата й обаче минаха хиляди извинения, за да не предприема това. Първо, османците щяха да претърсят всеки британски кораб много внимателно. Второ, защо някой капитан би повярвал на историята, че тя е офицер от Британския флот, а не някакъв луд? Ами ако я разпознаеха като момиче?
А и дори да се върнеше на борда на „Левиатан“, какво щеше да стане, ако Волгер не бе успял да избяга? Можеше да унищожи кариерата й с една-единствена дума.
Накрая обаче нито една от тези причини не предопредели решението на Дерин. Алек бе в града и имаше нужда от помощ. Може би бе глупаво да рискува всичко заради някакъв си принц, момче, което дори не знаеше, че тя е момиче. Но нима Алек бе постъпил по-умно, помагайки на заседналия в глетчера вражески кораб?
Когато водата се превърна в черна шир, подобна на обърнато небе, отразяващо блясъка на града, Дерин напусна скривалището си. Тя натъпка открадната униформа в акваланга си и приближи носа. След като мина над планширите, тя се спусна на ръце по веригата на котвата, след което потъна във водата без да издаде нито звук.
О О &
Излезе на брега в сенките до един дълъг вълнолом. Дори нощем на пристанището имаше хора, които тичаха между огромни механични ръце, които изпускаха пушеци, докато разтоварваха багажа от дузина кораби. Светлините от прожекторите хвърляха дълги сенки, които трептяха неспокойно.
Дерин се намърда в един лабиринт от разтоварени сандъци и метални части и намери едно тъмно местенце, в което да може да свали акваланга си. Докато навличаше откраднатите си дрехи от кораба, почувства яд. За броени часове се бе превърнала от награден с медал офицер в обикновен моряк! А ако османците я хванеха със свалената униформа, щяха да я обесят като шпионин.
Аквалангът трябваше да изчезне и затова Дерин натъпка всичко освен ботушите и ножа си в едно руло навита бодлива тел. Прецени, че повечето хора на пристанището нямаше да разберат какво представляват черупката от костенурка и люспите от саламандър. Най-много да сметнеха, че на брега е дошла русалка.
Бе лесно да остане скрита сред безкрайната поредица сандъци. В тях сигурно имаше достатъчно механични части, с които да построят отново целия Истанбул. II върху всички имаше надписи на немски!
Дерин запълзя по-навътре към светлините на града, които обещаваха храна и вода. В края на лабиринта обаче се намери пред огромна верижна ограда. Тя бе висока поне шест метра, а на върха й блестеше бодлива тел. Единствената порта наоколо бе затворена с огромна верига.
- Такъв ми е късметът - промърмори Дерин. Бе излязла на брега след изпълнението на тайна мисия и попадаше точно където не трябва. Щеше да е лесно да се върне и да отплува до някъде другаде, но вече бе изнемощяла от глад. Мисълта да се върне в ледената тъмна вода я накара да потрепери. Какво толкова важно имаше в този багаж! Докато се спотайваше до оградата в търсене на отключена врата, тя огледа товара по-внимателно. Нямаше само механични части. Забелязваха се и електроуреди, а също и огромни гумени изолатори, редица стъклени батерии, подобни на галваничните клетки, които използваха прожекторите на „Левиатан“. Тези обаче бяха с размерите на малки къщи! Дерин си спомни огромните перки на борда на товарния кораб. Дали пък немците не строяха някаква станция в Истанбул?