Чу гласове и се снижи в сенките. Идваха дузина мъже, единият от които държеше кръг с ключове в ръка.
Перфектно. Канеха се да излязат.
Дерин запълзя зад тях към широката порта на оградата. От мрака излизаха релси. Когато водачът на мъжете отключи вратата, мъжете се разпръснаха по дължината й и я отвориха. Металът заскърца по паважа.
Пред оградата имаше нещо огромно и неспокойно, което вдигаше шум и пара в студения нощен въздух. След това се размърда. Бе огромна машина, която постепенно се разкри пред погледа й. Локомотивът й имаше формата на драконова глава, а по гърба й имаше кранове, подобни на черни метални криле. От разтворените й челюсти излизаха бели колони пушек.
- По дяволите - каза тихо Дерин, разпознавайки металното чудовище от илюстрациите във вестниците.
Това бе Ориент Експрес!
Огромният влак продължи напред и принуди Дерин да отстъпи обратно към сандъците с багаж. Не можеше обаче да откъсне очи от машината.
Експресът изглеждаше като странен хибрид на османска и немска технология. Локомотивът бе изобразен като лицето на дракон, а от челюстите му се подаваше огромен език. Механичните ръце по гърба му обаче не бяха орнаментирани и се движеха безшумно като крилете на ястреб.
Механичните ръце се протегнаха към товара и започнаха да вдигат метални части, бодлива тел и стъклени изолатори, оформени като огромни прозрачни камбани. Влакът започна да се зарежда подобно на алчно чудовище, намерило съкровище. Внезапно драконовото око се отвори и се превърна в ослепителен прожектор. Светлината изпълни сенките, в които се бе скрила Дерин, и тя отстъпи слепешком назад.
- Wer ist das? - разнесе се крясък между шума от двигателите на Експреса. Дерин разбираше достатъчно машинистки, за да разбере какво значи това.
Някой я бе забелязал.
Тя се обърна назад и побягна. Бе полузаслепена и затова не видя пластмасовите тръби, в които се препъна. Дерин падна на земята и се удари лошо. Изправи се с мъка на крака и с олюляване стигна до тъмнината, където се сви зад огромна купчина навита тел.
Коляното й пулсираше, а ръцете й кървяха от падането. Почувства се замаяна. Двайсет и четири часа не бе хапвала нищо п това нямаше как да не й се отрази. Сърцето й тупкаше немощно в гърдите, сякаш не бе нейно, а на птичка.
Нямаше начин да надбяга мъжете - трябваше да гп надхитри.
Дерин пренебрегна болката и запълзя обратно към експреса на ръце п колене, като се криеше сред купчините товар и се промъкваше през най-тесните възможни цепнатини. Надяваше се, че не са успели да я видят ясно, че не осъзнават това, че гонят малко момиче.
Гласовете им я обкръжиха п отекнаха сред металните купчини наоколо. Дерин продължи да пълзи към ярките светлини на влака. Крещящите мъже минаха покрай нея.
Мислеха, че все още бяга...
Тогава над Дерин надвисна сянка. Един огромен метален кран се бе протегнал към нея! Тя се залепи за земята и трите гумени пръста на машината сграбчиха макара жици, голяма като хипопотам.
Машината се спря за миг, докато захващаше бодливата тел и Дерин видя в това своя шанс. Тя се изправи и влезе в цилиндъра жици. Металният кран го вдигна във въздуха заедно с нея.
Тя погледна надолу към земята, която профучаваше под нея. Електрическите фенери на преследвачите й шареха по разпръснатия на земята товар, но никой не се сети да погледне нагоре.
Металните пръсти притиснаха жиците около Дерин. Дали операторът на крана не я бе забелязал? Може би се опитваше да я смачка!
Но се оказа, че машината само намества товара в ръката си. Скоро кранът постави цилиндъра около дузина подобни на него. Тя изчака ръката да се отдалечи, след което се измъкна и се изправи във вагона. Стените му бяха само малко по-високи от Дерин и тя успя да се измъкне с лекота, а след това надникна, за да види какво става навън.
Още мъже се бяха присъединили към търсенето. С тях имаше и кучета - две немски овчарки душеха всичко по пътя си. За щастие металните кранове не оставяха миризми след себе си. Трябваше обаче да се измъкне от вагона преди следващата порция товар да я смачка.
Дерин си проправи път напред и надникна към следващия вагон. Той имаше затворен покрив и красива стъклена врата в края си. Тя прескочи стената на своя вагон, застана в празното пространство между вагоните и отвори вратата с ножа си.