- Почти толкова луксозно, колкото и замъкът ти - обади се Дерин.
- Но с много по-добро обслужване. Има някой, с който трябва да се запознаеш, Дилан.
Алек се обърна и извика:
- Гутен таг, Боврил!
- Гутен таг! - долетя глас от нищото, след което едно мъничко зверче се подаде иззад завесите. То приличаше на кръстоска между маймунка и плюшена играчка. Имаше огромни очи и малки крадливи ръчички.
- Мътните да ме вземат - пое си дълбоко въздух Дерин. Бе забравила за липсващото зверче на д-р Барлоу. - Нима това е, което си мисля, че е?
-Господни Шари - саркастично отвърна съществото.
- Откъде ме познава - премигна тя.
- Добър въпрос - отвърна Алек. - Боврил изглежда ни е слушал още отпреди да се излюпи. Освен това чу гласа ти от ужасната жаба на журналиста.
- Искаш да кажеш, че онзи мухльо ме е записал?
Алек кимна, а Дерин тихо прокле. Дали жабата не бе повторила заплахите на Волгер?
Странното момиче не изглеждаше уплашено от вида на Боврил. Тя извади торбичка с ядки от джоба си. Създанието допълзя до нея и започна да ги яде.
Дерин си спомни за разговора на д-р Барлоу на яхтата. Изследователката не бе обяснила какво всъщност представлява съществото. Дерин все още не знаеше какво означава „перспикациус“, а цялата история с това, че се привързва към първия, който види, й се бе сторила зловеща. Макар и патенцата да правеха същото.
Трябваше да държи това зверче под око.
- Кръстил си го Боврил? - попита тя Алек.
- Аз го кръстих - отвърна момичето, като изговаряше внимателно думите на английски. - Това глупаво момче постоянно го наричаше „създанието“.
- Не можеш да кръщаваш зверчетата! Ако се привържеш прекалено много към тях, не можеш да ги използваш както трябва.
- Да ги използваш? - попита Лилит - Какво ужасно отношение към животните.
Дерин вдигна очи към тавана. Да не би Алек да се бе сдружил с маймунските лудити?
- Така ли, моме? Предполагам, че никога не си яла месо.
- Яла съм, разбира се - намръщи се момичето, - но това е различно.
- Защото си свикнала. И защо си го кръстила Боврил? Та
това е вид говежди бульон!
- Реших, че трябва да има английско име - сви рамене момичето, - а Боврил е единственото английско нещо, което харесвам.
- Всъщност е шотландско - промърмори Дерин.
- Като стана дума за имена, трябва да се извиня за грубостта си - Алек се поклони леко. - Лилит, това е курсант Дилан Шари.
- Курсант? - попита тя - Значи си от борда на „Левиатан“.
- Да - отвърна Дерин и погледна Алек накриво. - Това беше нашата малка тайна.
- Тайна - повтори Боврил и се изкикоти.
- Не се безпокой - каза Алек. - С Лилит нямаме тайни един от друг.
Дерин погледна към момчето. Надяваше се това да не е истина. Не можеше да й е казал за родителите си, нали?
- Но къде е Волгер? - попита Алек - Трябва да си избягал
с него.
- Не съм бягал, глупчо. Тук съм за... - тя погледна към Лилит - изпълнявам тайна мисия. Нямам идея къде е графът.
- Но жабата каза, че ще помогнеш на Волгер да избяга!
Дерин повдигна вежда. Запита се какво ли още е казала
жабата. Бе й ясно, че Еди Малоун не бе разбрал заплахите на Волгер.
Нито пък Алек.
- Господни Шари - повтори съществото, без да спира да се кикоти.
Тя не му обърна внимание.
- Смятах да помогна на него и Хофман да избягат, но ми възложиха бойна задача. Може да са се справили и сами.
Дерин вдигна вестника.
- Но не вярвам да са имали времето.
Алек взе вестника от нея и разгледа коментара под снимките.
- Въздушният кораб „Левиатан“ получи разрешение да остане в столицата за още четири дни, но последната нощ доблестната османска армия хвана Дарвинистки саботьори в Дарданелите. Всички са пленени... или избити. След тази дързост султанът нареди корабът да напусне Истанбул незабавно...“
Той изпусна вестника.
- II аз това си помислих - каза Дерин. - Волгер смяташе да избяга миналата нощ, но ако корабът е бил изгонен незабавно...
- Значи него го няма - довърши тихо Алек.
Дерин кимна, като в същия момент осъзна, че „Левиатан“ също го няма.
- Къде ли ще го отведат? В Лондон?
- Не. Ще се върнат в Средиземно море - каза Дерин - да патрулират.
И много повече, разбира се. Въздушният кораб щеше да очаква появата на бегемота. Предстояха седмици на интензивни тренировки за това, което предстоеше. Гигантският звяр трябваше да мине през тесния проток.
И вместо да помага с това, тя бе изоставена в този чужд град, съвсем самичка, ако не се брояха Алек, хората му, зверчето и непознатото момиче.