- Но Дилан? - попита Алек - Щом не си избягал, защо си тук?
- Не зацепваш ли? - попита Лилит - Тази униформа е немска. Дегизировка.
Тя се обърна към Дерин.
- Ти си от саботьорите, нали?
Дерин се намръщи. Тази беше бърза.
- Единственият, който не хванаха. Тримата нещастници бяха в моя отряд.
Алек седна на един фотьойл и тихо изруга на Машинистки.
- Съжалявам, че така се е случило, Дилан.
- И аз. А също и за Волгер - каза Дерин, макар да не бе сигурна, че го мисли. Графът бе прекалено коварен за вкуса й. - Той наистина искаше да се присъедини към теб.
Алек кимна бавно, загледан в пода. За миг изглеждаше много по-млад от своите петнайсет години, като малко
момче. След това обаче се съвзе и погледна към нея.
- Е, предполагам, че ще се справиш, Дилан. Ти си добър войник. Сигурен съм, че Комитетът ще се радва да те има на свое разположение.
- За какво говориш? Какъв комитет?
- Комитетът за Единство и Прогрес. Те искат да свалят султана.
Дерин погледна към Лилит, а после отново към Алек. Очите й се разшириха. Да свалят султана? Ами ако граф Волгер беше прав и Алек наистина се бе присъединил към някакви тъпи анархисти? Че и маймунски лудити на всичкото отгоре.
- Алек - каза тихо Лилит, - не можеш да разкриеш всичките ни тайни на това момче. Не и преди да го запознаем с Нене.
Но Алек не обърна внимание на възраженията й.
- Можеш да имаш доверие на Дилан. Той знае за баща ми от отдавна и никога не ме предаде на офицерите си.
Устата на Дилан увисна. Алек бе казал на тази анархистка
за родителите си? Та той бе в Истанбул от едва три дни\ Внезапно се запита дали не трябва просто да си излезе. Бе видяла няколко търговски кораба, носещи британския флаг. Може би някой от тях можеше да я върне в Средиземно море, далеч от цялата тази лудост.
Защо бе изоставила дълга си заради някакъв принц!
- Освен това - каза Алек, след което стана и постави ръка на рамото на Дерин - съдбата доведе Дилан при нас в Истанбул. Писано му е да ни помогне.
Дерин и Лилит се спогледаха. II двете завъртяха очи, но Алек не обърна внимание на скептицизма им.
- Чуй ме, Дилан. Вие, Дарвинистите, не искате османците да участват във войната, нали? Това бе истинската причина д-р Барлоу да дойде с нас.
- Да, но това отиде по дяволите. Всичко, което сторихме, само подкокороса султана да застане на страната на германците.
- Може би - отвърна Алек, - но какво ще стане ако султанът падне от власт? Германците потушиха последната революция и бунтовниците ги мразят. Никога няма да застанат на страната на Машинистите.
- Нито пък на страната на британците - заяви Лилит. -Всички Велики сили са еднакви. Искат да ни използват, а не да помогнат. Но е вярно, че не искаме да имаме нищо общо с войната. Просто искаме султанът да се махне.
Дерин погледна към момичето. Не знаеше дали може да й се довери. Алек очевидно й вярваше до такава степен, че й бе изпортил всичките си тайни.
Ами ако бъркаше?
Тогава щеше да му трябва някой, на когото да може да се довери.
- Великите сили - прошепна Боврил, след което отново се върна към ядките си.
Дерин въздъхна. Бе дошла до Истанбул, за да помогне на Алек и сега той я молеше за помощта й. Работата обаче бе станала много по-дебела от очакваното. Ако успееха да свалят султана, тогава Проливите щяха да останат отворени. Руснаците нямаше да гладуват, а грандиозният план на Машинистите да подчинят Азия щеше да пропадне.
Можеше не просто да помогне на Алек, но да промени хода на цялата проклета война. Бе неин дълг да остане тук.
- Добре тогава - кимна тя. - Ще направя Каквото мога.
о ТРИДЕСЕТ И ЕДНО о
- Приличам на турчин, нали? - попита Клоп, докато се оглеждаше в огледалото.
Алек се поколеба за миг, останал без думи. Старият майстор изобщо не приличаше на турчин, а по-скоро на цепелин, увит със синя коприна, върху който някой е поставил фес.
- Може би трябва да махнете феса, сър - предложи Бауер.
- Може и да си прав, Ханс - отвърна Алек. - Тюрбанът ще му отива повече.
- Фес - обади се и Боврил, който бе седнал на рамото на Дилан и ядеше сливи.
- Фесът е добре - каза Дилан. Немският на момчето ставаше все по-добър, но думите от време на време му липсваха.
- Как се слага тюрбан? - попита Клоп, но никой не
знаеше отговора на този въпрос.
Бауер и Клоп бяха изкарали почти цяла седмица в хотела и това бавно, но сигурно ги побъркваше. Клетката, колкото и луксозна да бе, си оставаше клетка. Сега обаче щяха да отидат до склада на Завен, за да разгледат машините му. Въпросът бе как да го сторят, така че да останат незабелязани.