Алек и Дилан бяха купили най-хубавата дегизировка, която успяха да намерят на Капалъ Чарши, но резултатите не бяха особено убедителни. Бауер изглеждаше прекалено елегантен, като някой от служителите на хотела, а обемната роба на Клоп го караше да изглежда като копринен балон.
- Не ни трябва да изглеждаме като османци - опита се да ги успокои Алек. - Минаваме през фоайето, взимаме такси и оттам отиваме право в склада. Няма кой да ни забележи.
- Защо тогава не се облечете като Хабсбургски принц, млади господарю? - Клоп свали феса си - Анархистите така или иначе знаят кой сте.
- Те не са анархисти - повтори сигурно за стотен път Алек. - Анархистите искат да унищожат всяка власт. Комитетът просто иска да смени султана с избираем парламент.
- Че то си е същото - поклати глава Клоп. - Да убият господарите си. Забравихте ли сръбските хулигани, които метнаха бомбите към родителите вп?
Алек настръхна от грубостта на Клоп, но сдържа яда си. Старецът имаше ниско мнение за революциите като цяло, а бърборенето на Лилит за това как жените трябвало да имат равни права с мъжете не бе помогнало. Срещата със Завен н железните големи обаче щеше да успокои Клоп. Нищо не го радваше така, както една нова машина.
- Германците организираха тази атака, майстор Клоп. Комитетът е единственият ни шанс да отвърнем на удара им.
- Предполагам, че сте прав, млади господарю.
- Прав съм - простичко каза Алек и погледна към Бауер, който послушно кимна.
Дилан обаче не бе толкова лесен за убеждаване. Той бе намразил Лилит от пръв поглед, бе отказал да каже на Алек Каквото и да е било за мисията си в Истанбул, като настояваше, че то е твърде поверително, за да го споделя с „някакви тъпи анархисти“.
Въпреки това бе щастлив от това, че Дилан е в Истанбул и е готов да помогне. Нещо в самоувереността на другото момче караше Алек да мисли, че провидението е на негова страна.
- Трябва да вземем зверчето - каза Дилан на английски, докато слагаше копринен жакет върху дрехите си. Дрехите му пасваха идеално - бе изкарал цял час с шивача, за да постигне това. - Д-р Барлоу казва, че то може да бъде
полезно.
- То не прави нищо друго, освен да бърбори - каза Алек, докато слагаше най-важния си товар - малка тежка чантичка - на раменете. - Не обясни ли поне с какво точно се очаква да помогне?
Дилан отвори кафеза и Боврил влезе вътре.
- Каза само, че трябва да го слушаме. Понеже е... перспикациус.
- Опасявам се, че не знам значението на тази дума -намръщи се Алек.
- Нито пък аз - Дилан се протегна в кафеза и почеса животинката по брадичката. - Обаче е много сладко.
- Перспикациус - заяви съществото.
о о о
Когато Клоп най-сетне се подготви, Алек използва клавиатурата, за да извика парния асансьор. След няколко минути четиримата вече бяха долу във фоайето. Хотелът бе пълен с посетители и никой не обърна внимание на дрехите им, нито попита защо носят сандъчета.
Алек остави ключа при портиера, който просто му пожела приятна разходка. Един от плюсовете на Истанбул бе, че хората си гледаха работата.
Няколко от такситата скарабеи чакаха пред хотела. Алек избра най-голямото. То имаше две редици пътнически седалки, като задното бе достатъчно голямо дори и за Клоп. Алек се качи отпред заедно с Дилан, след което подаде на пилота няколко монети и му каза името на квартала, където живееше Завен.
Мъжът кимна, след което потеглиха.
Сред шумовете на улицата Алек чу боботене от кафеза. Боврил имитираше двигателя на машината. Той се наведе, за да накара животинчето да мълчи, след което постави малката тежка чанта под седалката си.
- Доста войници има - каза Бауер. - Това нормално ли е?
Алек вдигна очи и се намръщи. Машината вървеше надолу по широк булевард, опасан с високи дървета. И от двете страни имаше османски войници в две редици. Повечето от тях носеха парадни униформи.
- Никога не съм виждал толкова много - каза той. - Може би има някакъв празник.
Таксито забави ход заради натоварения трафик. Пред тях имаше огромен товарен самоход, оформен като бивол, който изпускаше черен дим. Клоп отбеляза, че не е добре поддържан и това го възмути. Тежки парни облаци се издигаха от двигателите наоколо и накрая машината им замря насред пътя.
- Сър - каза тихо Бауер, - става нещо лошо.
Алек надникна над ауспуха на бивола. На стотина метра пред него отряд войници спираше всяко превозно средство за проверка.
- Контрола - каза Алек.