- Чужденците трябва да носят паспортите си в тази страна - отвърна тихо Клоп.
- Дали да не излезем? - попита Алек.
- Само ще привлечем вниманието им - поклати глава Бауер. - С тези сандъци и... кафеза...
- Проклятие - въздъхна Алек. - Добре тогава, ще се представим за туристи, които са забравили паспортите си в хотела. Ако това не свърши работа, ще ги подкупим.
- А ако и това не свърши работа? - попита Клоп.
Алек се намръщи. Бяха прекалено натоварени, за да избягат, а и имаше твърде много войници, за да опитат да се бият.
- Остави ме да позная - каза Дилан на английски. -Мислиш да ги подкупиш. Няма да стане. Никой войник не би взел подкуп с толкова капитани наоколо.
Алек изруга тихо. Това беше вярно - навсякъде имаше офицери с високи шапки.
- Можеш ли да управляваш това чудо? - попита Дилан.
Алек погледна през рамото на пилота към странните
контроли.
- Цели шест крака? Не, но Клоп ще се справи с всичко.
- В такъв случай стига приказки - ухили се Дилан. -Когато стане напечено, ще блъсна пилота, а ти и Бауер ще преместите майстор Клоп пред управлението!
- Звучи просто и ясно - отвърна Алек.
Но не беше.
Следващите пет минути им се сториха като цяла вечност. Опашката минаваше бавно като мазна петролна капка, а Клоп чертаеше все по-ужасяващи сценарии под носа си. Най-сетне обаче водният бивол мина пред тях и таксито застана до проверяващите.
Един войник пристъпи напред и ги погледна изпитателно, след което вдигна ръка и каза нещо на турски.
- Съжалявам - каза Алек, - но не говорим езика ви. Мъжът се поклони ниско, след което каза на отличен немски.
- Моля за паспортите ви, тогава.
- Ах... - Алек театрално започна да проверява джобовете си - май съм забравил моя.
Клоп и Бауер последваха примера му, като се попипваха по копринените роби намръщени. Войникът повдигна вежда, след което се обърна към батальона си и вдигна ръка във въздуха.
- Ох, че сте ми смотани! - извика Дилан, след което блъсна сащисания пилот от превозното му средство -Направете го сега!
Алек помогна на Бауер да намести Клоп в предната част на таксито. Старецът бе тежък като варел, но след миг стоеше зад управлението, а ръцете му стиснаха контролите.
Таксито се издигна като жребец на задните си четири крака, а войниците около него се пръснаха. След това се втурна напред, а под стъпките му пламнаха искри. Булевардът след пропускателния пункт бе чист и затова Клоп даде пълна газ.
Войниците извикаха и свалиха пушките си. Скоро във въздуха отекнаха изстрели, а куршумите започнаха да рикошират по паважа около таксито. Алек се приведе. Чувстваше се все едно някой му е извадил ченето. Дилан бе увил ръце около Клоп, за да попречи и на двамата да изхвърчат от таксито. Бауер бе поставил ръце върху багажа им, а Алек се наведе, за да хване малката чантичка на пода.
Единственият звук, който долиташе от кафеза, бе маниакалният смях на Боврил.
- Дръжте се здраво! - извика Клоп и зави рязко с таксито. Шестте му инсектоидни крака се хлъзнаха по паважа и издадоха звук като саби, стържещи по тухлена стена.
Алек вдигна очи нагоре. Тази улица бе по-тясна, а пешеходците отскачаха от пътя им, за да избегнат щипците от устата на таксито.
- Не убивай никой, Клоп! - извика той, точно когато десният крак на машината удари купчина бъчви.
Едната от тях се пукна, а купчината тръгна надолу. Във въздуха се разнесе мирис на оцет. На следващия завой таксито отново се хлъзна и едва не падна в огромните прозорци на една месарница. Клоп обаче отново го удържа.
- Накъде да карам? - попита той.
Алек извади саморъчно направената карта на Завен от джоба си и направи груба сметка.
- Давай наляво докато можеш, след това забави ход. Все още никой не ни преследва.
Клоп кимна и намали скоростта на таксито. По улицата бе пълно с магазини за части и имаше не един и два самохода. Никой не обърна внимание на таксито.
- Не знам как се возите на тези противни чудесии - заяви Дилан, изправяйки се на мястото си. - С толкова висока скорост могат направо да те убият!
- Че нали идеята беше твоя? - попита Алек.
- И проработи.
- Засега. Скоро ще тръгнат по петите ни.
Таксито навлезе по-навътре в индустриалната част на града, а Клоп следваше посоките, зададени му от Алек. Скоро по стените се появиха различните азбуки, издаващи присъствието на Комитета. Уличните табели обаче оредяха, а няколкото булеварда не пасваха на нарисуваното от Завен.
- Това ми изглежда познато - каза Алек на Клоп. - Близо сме.
- Опасявам се, че имаме проблем, сър - каза Бауер. - Вие казахте на таксиджията адреса, към който вървим, нали?