- Казах му квартала.
- Османците ето на ето вече са го разпитали. Скоро ще са тук.
- Прав си, Ханс - кимна Алек и се обърна към Клоп. - От склада на Завен имаше изглед към целия град. Трябва да е по-нагоре.
Клоп кимна и почна да завива нагоре всеки път, щом се появеше възможност. Най-накрая таксито спря в подножието на един хълм и Алек видя апартаментите на Завен, гледащи над скупчените складове.
- Това е! Остава ни около половин километър!
- Какъв е този звук? - попита Дилан.
Алек се ослуша. Ушите му доловиха жужене, различно от двигателя на таксито. Той се огледа наоколо, но не видя нищо друго освен няколко товарни машини и механична каручка.
- Гледаш в грешната посока - прошепна Дилан. Погледът му бе вперен в небето.
Алек вдигна глава и го видя.
Жнролетът кръжеше точно над тях.
- Намери прикритие! - извика Алек.
Клоп отново даде газ с таксито и рязко зави по една тясна уличка. Каменните стени на сградите надвиснаха над тях, като почти скриваха небето. Жиролетът ту се скриваше от погледа им, ту отново се появяваше. Но колкото и да се виеше улицата, не можаха да се откъснат от машината, чието жужене отекваше в ушите на Алек.
Момчето забеляза, че улиците са празни - хората се досещаха, че тече военна операция и не искаха да се забъркват в неприятности. Затова на пътя пм бяха останали само няколко кучета, които бързо се отместиха.
Над тях блесна светлина, последвана от гръмък пукот.
- Сигнална ракета! - извика Дилан - Пилотът на жиролета дава знак, че ни е намерил.
Алек чу звука на свирки пред себе си.
- Клоп! Намали!
Таксито спря след поредния завой, но вече бе твърде късно. Отряд войници гп очакваше с насочени пушки. Клоп дръпна ръчките, когато изстрелите отекнаха и машината отново се издигна на задните си крака. Алек усети как куршумите рикошират в пода й.
Клоп завъртя машината на ето и осемдесет градуса, след което я свали на земята и даде газ обратно в посоката, от която бяха дошли. Отново отекнаха изстрели, а куршумите разкъртиха каменните стени и от двете им страни. Таксито взе поредния завой, но частите му под пода започнаха да скърцат. Въздухът се изпълни с острия мирис на изгорял метал.
- Удариха двигателя ни - извика Бауер.
- Знам как да се оправя с това - отвърна Клоп спокойно.
Той гп изведе на малък площад, в средата на който се издигаше стар каменен фонтан, п насочи машината право към водата. Въздухът се изпълни с пара, докато нажеженият метал се охлаждаше.
- Няма да издържи още много - заяви Клоп.
- Почти стигнахме - отвърна Алек и се загледа в картата. Ушите му доловиха странно ръмжене от кафеза. Какво, по дяволите, имитираше зверчето сега?
И тогава го чу.
- Самоход - отвърна Дилан и посочи - идва оттам и то бързо.
- Звучи като да е огромен. Ще трябва да се обърнем и да опитаме късмета си с войниците.
- Не и ако тръгнем натам - възрази Дилан и посочи към каменно стълбище, което слизаше надолу от площада.
- Твърде е стръмно - поклати глава Алек.
- Какъв тогава е смисълът от тези крачка, щом не могат да слизат по едни най-обикновени стълби? Просто тръгвайте!
Клоп разбираше какво си говорят, въпреки английския. Той също гледаше към стълбите. След това се обърна към Алек, който кимна. Старецът въздъхна и отново хвана ръчките.
- Дръжте сеее! - извика Алек и затисна чантата в таксито с крак.
Машината бавно пристъпи напред, след което се хлъзна надолу. Краката й зачаткаха по каменните стъпала. Каменна прах се вдигна във въздуха, докато таксито отскачаше наляво и надясно от стените. Клоп някак си удържа машината да не падне и те най-накрая се приземиха на паважа.
Алек чу пукот и погледна нагоре. Войниците на площада над тях заемаха позиции, а пушките им отново затрещяха. Зад гърба им се появи огромен двукрак самоход. Алек премигна, когато видя, че дизайнът й е немски, въпреки османските знаци. Не приличаше на животно.
- Залегнете! - извика той, след което се обърна към Клоп - Дай газ! Не спирай!
Таксито отново хукна напред с жално скърцане. При следващия завой Алек се осмели да погледне нагоре. Войниците търчаха надолу по стълбите, но самоходът бе спрял. Екипажът му не искаше да рискува със стълбите.
Алек отново провери картата на Завен.
- Почти стигнахме, Клоп! Натам!
Таксито вече куцукаше, тъй като единият от средните му крака не работеше. Въпреки това, макар и със залитане, успя да се провре в улицата на Завен.
Лилит и баща й естествено бяха чули шума и ги чакаха, отворили вратите на склада.