- Бързо, Клоп! - извика Дилан на не особено правилен немски - Жиролетът!
Алек погледна нагоре. Не можа да види жиролета, но жуженето му не можеше да се сбърка. Трябваше да изчезнат сега\
Таксито направи още една отчаяна крачка към отворената врата, след което се изкашля дрезгаво и спря. Клоп завъртя стартера, но двигателят само запука като цепеница в камина.
- Ах, тези непотребни машинарии! - изруга Дилан.
- Лилит, ако обичаш? - каза Завен спокойно. Тя скочи зад контролите на механичната ръка от товарния док. Тя оживя п издърпа таксито в склада. Вратата се затвори с плъзгане зад тях, а Завен се прибра малко преди улицата да изчезне от погледа им.
Алек провери чантата в краката си - още бе там. След миг светна електрическа лампа.
- Доста драматично влизане - усмихна се широко Завен.
- Няма ли да разберат, че сме тук? - изпъшка Алек, загледан в слънчевата светлина, процеждаща се под вратата.
- Няма кой да им каже - отвърна Завен. - Комшиите са все наши хора. А и са виждали по-големи пукотевици от тази.
След тези думи той отправи дълбок поклон.
- Поздрав, господа Клоп, Бауер и Шари. Приветствам ви с добре дошли в Комитета за Единство и Прогрес!
Машините на Комитета се издигаха над тях като огромни уродливи статуи.
- Доста странна колекция - отбеляза Бауер. - Не съм виждал подобни.
- Няколко такива участваха в Първата Балканска Война -отговори Клоп и посочи към Минотавъра, - но дори тогава минаваха за остаряла технология.
- Война - каза Боврил, застанал отново на рамото на Алек. Момчето се намръщи. Когато бе видял машините за пръв път, бе предположил, че пукнатините по тях са от тренировъчни битки. Но сега, когато обедното слънце грееше над двора, не можеше да отрече, че машините просто са стари.
- Можеш да ги оправиш, нали? - попита той.
- Може би - отвърна Клоп.
- Ще ги оправим заедно! - тържествено обяви Завей. Той вече гледаше на Клоп като на отдавна загубен брат, върнал се в семейството. - Вие може би познавате съвременните технологии, сър, но нашите механици знаят тайни, които се предават от баща на син... или дъщеря, разбира се!
- Тези машини са част от семейството ни - каза Лилит.
- Предполагам са ви като баба и дядо - отвърна Клоп, докато сваляше инструментите си. Никой не се засмя на шегата му освен Боврил, който слезе на пода и отиде да огледа гигантските метални подкови на Минотавъра.
Дилан не бе продумал, Откакто бяха пристигнали, и само гледаше какво става, скръстил ръце пред себе си. Накрая обаче попита на не особено добрия си немски.
- Колко от тия неща имате?
- Колкото са се врекли в революцията! - потри щастливо ръце Завен - Половин дузина във всяко гето на града. Общо са почти петдесет. Предостатъчно, за да стъпчат металните слонове на султана! Можехме да свършим с това още преди шест години, но тогава бяхме разделени.
- Ами сега, сър? - попита Бауер.
- Сега сме като юмрук! - отговори Завей и размаха и двете си ръце - Заради всичките германци наоколо, дори младотурците са на наша страна!
- И заради Паяка, разбира се - добави Лилит.
- Паяка? - погледна я Алек.
- Да покажа ли? - попита Лилит, но не изчака отговора на баща си. Вместо това се затича до стената на двора и скочи, за да хване една верига. Теглото й свали веригата надолу, докато тя се катереше по нея. Вратата бавно тръгна нагоре.
В сенките стоеше огромна машина.
Алек нямаше представа за какво служи, но разбра защо Лилит я наричаше Паяка. В центъра й имаше тъмна механична маса, от която се подаваха осем сегментни метални ръце. Лентови транспортьори водеха към ядрото й, напомнящо комбайн.
- Това трябва да е някаква ходеща чудесия, нали? -попита Дилан на английски.
- Наричат я „Паяка“ - преведе Алек и поклати глава, - но не ми прилича на нещо, което ходи.
- Това не е обикновена бойна машина - обяви Завен, - а много по-мощен инструмент на прогреса! Лилит, покажи на гостите ни!
Лилит мина през прага и почти изчезна в сенките под огромната машина. Контролното табло светна и очерта силуета й. Тя дръпна контролите и след миг паважът под краката на Алек се разклати.
Осемте ръце се раздвижиха, все едно дирижират на оркестър, а ноктите им започнаха да настройват нещо по лентите и другите части на машината.
- Прилича малко на нашите гигантски паяци - призна Дилан, - които плетат парашути.
Завен кимна доволен и отговори на перфектния си английски:
- Паякът плете паяжината, която събира Революцията. Знаеш ли, момче, че думата „текст“ идва от латинската дума за прежда?