- Текст? - повтори Алек - Но какво общо има това с...
Гласът му заглъхна, когато в тъмнината проблесна нещо
бяло. По едната от лентите се носеше хартия, потъваща в тъмния център на машината. Ръцете започнаха да шарят във въздуха, като дърпаха метални ръчки и изливаха кофи черна течност, след което започнаха да режат и сгъват хартията с дълги, сръчни пръсти.
- Та това е печатна машина - изсумтя Дилан.
- Именно - отвърна Завен, - а както знаем, перото е по-силно от меча.
Машината ръмжа още около минута, след което утихна и отново притъмня. Когато Лилит излезе от сенките, в ръцете й имаше купчина листовки, покрити с непонятни символи.
Завен взе една от тях.
- Ето я моята статия за това, че жените трябва да могат да гласуват. Четеш ли арменски?
- Не, за съжаление - повдигна вежда Алек.
- За съжаление, наистина. Но истинското съобщение е тук - посочи Завен към редицата символи на страницата -звезди, полумесеци и кръстове, които приличаха на обикновена декорация.
- Таен код - промърмори Алек, като си спомни знаците по стените. Една листовка не би предизвикала кой знае какво внимание сред всичките вестници, които излизаха в Истанбул. Но хората, които знаеха кода...
Той усети как Боврил го дърпа за крака. Животинчето пристъпваше от крак на крак.
Алек притвори очи и усети трептене под ботушите си.
- Какво е това?
- Самоходи, сър - отвърна Бауер. - Огромни самоходи.
- Нима са ни намерили? - попита Алек.
- Глупости. Това е парадът на султана по случай Рамазана.
Завен махна с ръка към стълбите.
- Ще се радвам да го видите горе на балкона. Има прекрасен изглед.
ТРИДЕСЕТ И ТРИ
Османските бойни слонове крачеха по далечния, опасан с дървета булевард, а паважът се трошеше под стъпките им. Флаговете с полумесеца се вееха на вятъра, а хоботите им, осеяни с картечници, се люлееха между огромните им бивни, покрити с шипове. Движеха се с прецизността на маршируващи войници и вървяха към доковете.
Дерин си отдъхна, след което подаде далекогледа на Алек.
- Господин Завен е прав. Не идват насам.
- Това трябва да е парадът, за който се подготвяха -отвърна Алек, след което връчи далекогледа на Клоп.
“Was denken Si е, Klopp? Hundert Tonnen je? ”
“Hundert undfiinfzig?, ” отвърна майсторът механик.
Дерин кимна в знак на съгласие. Ако го бе разбрала правилно, Клоп бе предположил, че всеки от металните
слонове тежи по ето и петдесет тона. Машинистките тонове бяха малко по-тежки от британските, спомни си тя, но не в това бе въпросът.
Слоновете бяха просто огромни.
“Mit achtzig-Millimeter-Kanone auf dem Tiirmchen, ” добави Бауер. Дерин не го разбра, но въпреки това отново кимна.
“Капопе, ” повтори Боврил, който бе седнал на рамото на Алек.
- Да, огневата им мощ си я бива - промърмори Дерин, забелязала отблясъка на оръдейни кули по гърбовете им.
Те бяха големият проблем.
Клоп и Алек продължиха да разговарят на неразбираем Машинистки и Дерин се възползва от това, за да отиде в другия край на балкона и да се раздвижи. Задникът още я болеше от бясната надпревара с таксито. Бе по-лошо от галопиращ кон. Тя така и не можеше да разбере как може Машинистите да яздят тези машини по цял ден. Дори начинът, по който се движеха, бе сбъркай.
- Ранен ли си? - долетя гласът на Лилит зад него. Дилан едва не подскочи. Проклетото момиче винаги успяваше да го изненада.
- Добре съм си - отвърна Дерин, след което посочи към бойните слонове. - Чудех се защо парадът протича така? Само правят улиците на нищо!
- Обикновено са извън града - поклати глава момичето. -Султанът просто демонстрира сила.
- Не мога да отрека. Ще ме извиняваш, госпожице, но не можете да ги биете. Техните машини носят оръдия, а вие имате само нокти и юмруци. Това е все едно да тръгнеш с боксови ръкавици срещу пистолет!
- Баба казва, че светът почива върху гърбовете на слонове - въздъхна Лилит. - Това е стар закон. Нашите машини не могат да бъдат въоръжени, за разлика от тези на султана. Поне успяхме да го уплашим. Армията му нямаше да прави улиците на пух и прах, ако не бе изнервен.
- Но щом е изнервен, значи е готов за вас.
- Последната революция бе само преди шест години -отговори Лилит. - Той винаги е готов.
Дерин понечи да й каже колко забавно звучи, но в този миг във въздуха се разнесе странно жужене. Тя се обърна и видя странна машинария, която се бе насочила към балкона. Приличаше на безумен хибрид между легло и влечуго, който се придвижваше на четири къси крачета.
- Както, за Бога, е това?
- Това - усмихна се Лилит - е баба ми.