Двете тръгнаха обратно към останалите, а Дерин видя рошава бяла коса да се подава сред белите чаршафи. Това бе старица, несъмнено страховитата Нене, за която Алек й бе разказал. Боврил изглеждаше доволен да я види. Той скочи от рамото на Алек и прилича през балкона, след което се сви на стъпалото на леглото. Вятърът вееше козинката на животинчето, а то изглеждаше много щастливо - като адмирал в открито море.
Алек се поклони на старицата и я запозна с майстор Клоп и ефрейтор Бауер на учтив немски. Нене кимна, след което насочи стоманения си поглед към Дерин.-каза тя.
- А ти трябва да си момчето от „Левиатан“ -
Английският й бе перфектен, като този на Завен. - Лилит ми разказа за теб.
Дерин удари токовете си в пода.
- Курсант Дилан Шарп, на вашите услуги, госпожо.
- По акцента ти съдя, че си израснал в Глазгоу.
- Да, госпожо. Имате набито ухо.
- Даже две - отвърна Нене, - а ти имаш странен глас. Може ли да видя ръцете ти.
Дилан се поколеба, но когато старицата щракна с пръсти се подчини.
- Доста мазоли - прошепна Нене, като опипваше внимателно дланите н. - Здравата работиш, не като твоя приятел принца. Освен това рисуваш... и плетеш! Странно за момче.
Дерин се прокашля. Спомни си за лелите си, които я бяха научили да плете, но на глас просто каза:
- Във Въздушните сили курсантите сами плетат униформите си.
- Браво на вас. Внучка ми ми казва, че ни нямаш доверие.
- Ами... всичко това е доста странно, госпожо. Освен това ми е заповядано да не казвам нищо за мисията си.
- Заповядано ти е? - възкликна Нене и огледа Дерин от главата до петите - Та ти не носиш униформа в момента.
- Може бп - отвърна Дерин, - но си оставам войник. Макар и под прикритие.
- Под прикритие - изкикоти се Боврил. - Господни Шарп!
Дерин изгледа кръвнишки зверчето. Искаше й се да спре да повтаря това.
- Е, момчето ми, поне си честен с нас - Нене пусна ръцете й, след което се обърна към Алек. - Какво смятате за нашите машини?
Алек отвърна на Машинистки, а Клоп и Бауер скоро обсипаха Нене и Завен с въпроси.
Дерин не разбра и половината от това, което си говориха, но това нямаше значение. Революцията нямаше шанс без оръдия. Завен бе напълно откачен, ако си мислеше нещо друго.
Дори Алек изглеждаше мръднал. Той винаги говореше как е предопределен да помогне на революцията, да отмъсти на германците и да прекрати войната. „Пълни глупости“, смяташе Дерин. Провидението нямаше да спре машините на султана от това да стъпчат антиките на Комитета все едно са от шоколад.
Тя извади скицника си и се загледа отново към парада. Слоновете се бяха подредили до един дълъг кей и вдигнаха оръдия за топовен салют, с който поздравяваха огромен боен кораб...
- „Гьобен“ - промърмори Дерин. Османските флагове се вееха върху стария враг на „Левиатан“, а гръмовержецът на Тесла блестеше като метална паяжина на слънцето.
Лилит бе права. Султанът демонстрираше сила. Дори ако Комитетът успееше да победи бойните слонове, му оставаха мощните оръдия на „Гьобен“ н „Бреслау“.
Или не. След по-малко от месец „Левиатан“ щеше да се спусне над Дарданелите и да вкара в тях чудовище, готово да схруска немските кораби за закуска. Адмирал Сушон може и да се е борил с кракени преди, но това нямаше да го подготви за бегемота. Съществото бе толкова силно, че щеше да потопи новите играчки на султана за половин час.
Това щеше да е добро начало на революцията.
Само дето Дерин не можеше да каже на Комитета за създанието. Един от тях да бе шпионин на Машинистите и всичко пропадаше. Той щеше да издаде плана на султана, а „Левиатан“ щеше да е обречен.
Трябваше да си държи езика зад зъбите.
От оръдията на слоновете се издигна облак пушек, който надвисна над морето. Звукът долетя няколко секунди по-късно, подобен на гръмотевица. Оръдията на „Гьобен“ отвърнаха на салюта, десет пъти по-силни и мощни.
Дерин въздъхна. Имаше прекалено много парченца в този пъзел. Бегемотът можеше и да потопи немските кораби, но не можеше да излезе на сушата и да пребори и бойните слонове.
Дискусията зад нея се разгорещи. Завен изнасяше дълга реч на Машинистки, докато Клоп стоеше със скръстени ръце и повтаряше.
“New, nein, nein. ”
Как нямаше начин да се справят с тези чудовища, тежащи по ето и петдесет тона...
И тогава се сети.
Имаше начин.
- Чакайте, господин Завей - прекъсна ги тя. - Това, че нямате оръдия, е без значение. Ще оправим нещата.
- Нищо не можем да направим - уморено поклати глава Алек. - Той казва, че армията контролира кой купува оръжия и защо.