- Не ти трябват пушкала - възрази Дерин. - Нападателите ни отвлякоха „Неустрашим“ с най-обикновени въжета.
- Отвлекли са го? - възкликна Нене - Мислех, че проблемът е в некадърните пилоти!
- Не вярвайте на всичко, което пише по вестниците, госпожо - изсумтя Дерин, след което посочи към бойните слонове. - Забелязвате ли, че върху всеки крак има пилот? Нападателите хвърлиха ласо върху хората ни и заеха местата им. Така може да спрете металните зверчета.
Затова не струват пред истинските. Свалите ли пилотите им, те приключват.
- Този план може и да е бил ефективен срещу „Неустрашим“ - възрази Завен, - но хората на бойните слонове са добре защитени.
Но Дерин вече бе решила и този проблем.
- От въжета и куршуми, може би. Трябва обаче да имат процепи, през които да виждат, като бурехода на Алек. Какво ще стане, ако някой хвърли подправки през тях?
- Подправки? - повтори Нене.
- Ами да - ухили се Дерин, след което се обърна към Алек. - Така и не ти разказах как спасих „Неустрашим“, нали?
Алек поклати глава.
Дерин си пое дълбоко въздух, за да успокои мислите си. Знаеше, че е привлякла вниманието им.
- Идеята беше моя. Тъпите дипломати нямаха никакви оръжия, затова взех една голяма торба лютиви подправки и я метнах към единия от нападателите. Луд го направих, веднага падна от седлото! А бронята само ще влоши нещата. Представи си какво е да си заклещен в кабинка, натъпкана с подправки!
- Подправки - повтори тихо Боврил.
- Нападателят не можеше да си поеме въздух! -продължи Дерин - Е, униформата ми също се скапа, но...
- Армията не контролира лютите чушки - промърмори Нене, а Алек започна да превежда на Клоп и Бауер.
- Дали ще стане? - обърна се Лилит към баща си.
- Дори обикновен войник ще може да победи боен слон така - отвърна Завен. - Комитетът може да наводни улиците с революционери, носещи стрити люти чушки!
- На дребно мислиш - каза Дерин. - За разлика от немските машини, вашите имат ръце. Представи си каква бомба може да хвърли Минотавъра!
- При това надалеч - усмихна се Лилит, - ако Алек не я смачка, разбира се.
- Хм! - обади се Алек, след което добави - Клоп каза, че може да направи нещо като пълнител за лютивите бомби. Все пак стоим над механична фабрика.
- Частите не са проблем - отговори Завен, - но най-лютите подправки се продават на грамаж. Вие искате да
купим тонове!
- Ако осигуря парите, склонни ли сте да опитате? -попита Алек.
Завен и Лилит погледнаха към Нене, която от своя страна повдигна вежда към Алек.
- Ваше височество... става въпрос за много пари.
Алек не отговори, но се наведе и отвори малката чанта, която бе пазил цял ден. След това извади нещо като тухла, увита в хартия.
“Junge Meister!” тихо каза Клоп “Nicht das Gold!”
Алек не му обърна внимание и разви хартията, за да разкрие метално кюлче. Когато слънцето го огря, то сякаш заблестя.
Дерин преглътна. Принцът наистина бе много богат.
- Наистина си ти, а? - промърмори Нене. От ръба на кюлчето бяха свалени няколко стружки, но гербът на Хабсбургите още личеше.
- Разбира се, госпожо - отвърна Алек, - би трябвало да сте забелязали, че не умея да лъжа.
Разговорът започна отново, като Нене, Завен и Клоп превключиха на Машинистки.
Лилит се обърна към Дерин и очите й светнаха.
- Подправки! Гениален си. Просто гениален!
Лилит я прегърна.
- Благодаря ти!
- Доста съм умничък - отвърна Дерин, след което бързо се отскубна, - но имаме късмет, че Алек мъкне цялото това злато със себе си.
Алек кимна, но лицето му се изопна.
- Идеята бе на баща ми. Той и Волгер бяха готови за всичко.
- Да, но е голям късмет, задето го взе със себе си днес -каза Дерин, - иначе щеше да се простиш с него.
- В смисъл?
- Не бъди такъв Dummkopf - поклати глава Дерин. -Таксиджията знае от кой хотел идваме. Портиерите ето на ето са запомнили нелепите ви дрехи. Трябва да останем тук, защото в хотела ни чака полицията. Вярно е, че
изгубихме радиовръзката, но имаме инструментите на Клоп, Боврил и златото ти. Другото не е важно.
Дерин сви рамене. Алек притвори очи и прошепна.
- Не съвсем.
- Не ми казвай, че си имал две кюлчета злато!
- Не. Но оставих едно писмо зад себе си.
- Пише ли в него кой си? - попита тихо Лилит.
- Съвсем ясно - Алек се обърна към Дерин. Погледът му гореше, - но е скрито добре. Ако не го намерят, можем да се промъкнем обратно и да го вземем!
- Предполагам, че да.
- След седмица, когато нещата се успокоят. Моля те, кажи, че ще ми помогнеш!