Тя се промъкна вътре и пристъпи към вратите на спалнята. Леглото бе празно. Завивките и възглавниците бяха оправени. Ако някой бе претърсил стаята, бе заличил всички следи от себе си.
Всъщност цялата стая изглеждаше така, както я помнеше Дерин - с цветята в саксиите, стъпалото на леглото, което бе любимо на Боврил, ниския диван, на който бе спала, докато Алек бе хъркал щастливо на огромния си креват в спалнята.
Чу меко тупване и се обърна. Алек бе дошъл на балкона. Той извади малка отвертка от джоба си и се отправи към лъскавата медна клавиатура на стената.
- Това чудо не поръчваше ли закуска? - прошепна тя. В двата си дни престой тук Алек бе използвал клавиатурата, за да си поръчва скъпи ястия като с магия.
- Да, разбира се. Аз обаче няма да я активирам.
Пръстите му се завъртяха и предния панел скоро падна в ръцете му.
Той го остави внимателно на пода и се протегна към Машинистките вътрешности на устройството, след което измъкна дълъг кожен цилиндър изпод всичките жички и камбанки.
Дерин направи крачка напред, присвила очи в тъмното.
- Това е писмото ми - отвърна Алек, - скрито в свитък.
- Свитък? Някой ти е пратил свитък?
Алек не отговори, а само прибра отвертката в джоба си.
- Знам, строго секретно е - промърмори той и тръгна към вратата на стаята. - Можем да излезем по коридора. Няма смисъл да използваме отново въздушните ти умения.
Дерин прилепи ухо до вратата. Не се чуваше нито звук. Когато обаче погледна отново към Алек видя, че той стои на същото място, потънал в мисли.
- Да не забрави нещо? - изсъска тя - Друг свитък? Или може би кюлче платина?
- Дилан - каза тихо момчето, - преди да се върнем при Лилит трябва да ти кажа нещо.
Дилан замръзна с ръце на дръжката.
- Нещо за нея?
- За Лилит? Че защо... - започна Алек, след което се усмихна. - Значи все пак си забелязал.
- Ами да.
- Тя е доста красива - изкиска се Алек.
- Предполагам.
- Чудех се кога ли ще забележиш. Напоследък се държиш като пълен Dummkopf А тя всячески се опитва да ти привлече вниманието.
- Да ми привлече вниманието? Че защо? - намръщи се Дерин - За какво става дума?
Алек вдигна очи към тавана.
- Колко си тъп само! Не забелязваш ли, че ти е хвърлила око?
Устата на Дерин зяпна, но от нея не излезе нито звук.
- Не ме гледай така - отвърна Алек. - Тя те хареса от самото начало. Или смяташ, че те извика при Паяка само заради уменията ти на механик?
- Но... но... аз мислех, че... вие двамата...
- Ние двамата? Тя ме смята за безполезен аристократ -поклати глава Алек, - ама наистина си Dummkopf да знаеш.
- Но тя ие може да ме харесва - оплака се Дерин, - та аз съм... ами аз съм просто войник!
- Да, според нея това е много романтично. Пък и перченето ти привлича вниманието. Освен това не си грозен.
- Стига!
- Всъщност, когато те видях за пръв път си казах, че бих искал да съм момче като теб. Но вместо това съм роден като непохватен принц.
Дерин погледна към Алек, който видимо се забавляваше. Очите му блестяха весело и той едва сдържаше смеха си.
Идеше й да му плесне един шамар.
И въпреки това...
- Наистина ли смяташ, че съм хубав? - попита тя.
- Направо изкусителен. Освен това се превърна в гения на революцията. Не се безпокой, Лилит е в краката ти.
Дерин простена и поклати глава. Трябваше да спре тази лудост, преди нещата да излязат от контрол.
- Трябва да оставим дискусията за любовния ти живот за друг път - вдигна свитъка Алек. - Трябва да ти кажа истината за това.
Дерин го погледна тъпо в опит да събере мислите си.
Можеше да се оправи с Лилит. Трябваше само... е, може би не да й каже истината, но да каже неи}о смислено.
Вярно бе, че жените си падаха по войници. Господин Ригби винаги бе казвал същото. Това бе част от предимството на военната служба. От предимството да си момче. Трябваше да измисли история за това, че си има гадже у дома...
- Ох, добре - успя накрая да каже Дерин. - Защо този тъп свитък е толкова важен?
- Мисля - пое си дълбоко въздух Алек, - че заедно с революцията това писмо може да спре войната.
Момчето просто го зяпна, отново изгубило ума и дума. Алек усети как сърцето му тупти в тъмното. Изговарянето на тези думи му бе отнело всичката сила.
Но сега, след като Волгер вече го нямаше, му бе трудно да пази тайна. А и Дилан бе доказал верността си неколкократно.
- Писмото е от Светия отец - каза Алек и вдигна свитъка. На Дилан му трябваше един миг, за да разбере думите му.
- Имаш предвид папата?