Алек просто кимна.
- Писмото променя условията на брака, сключен от родителите ми така, че ме прави негов наследник. Предполагам, че съм те излъгал. Не съм просто принц...
- Значи си... ерцхерцог?
- Аз съм ерцхерцогът на Австрия и принц на Унгария и
Бохемия. Когато дядо умре, ще имам властта да спра войната.
- Понеже ще си император! - ококори се Дерин.
Алек въздъхна н отиде до огромния фотьойл с пискюли, който бе харесал толкова много, след което се просна в него. Внезапно се почувства изтощен. Тази хотелска стая му липсваше с целия си лукс. През седмицата, която бе изкарал тук, се почувства на върха за пръв път през живота си. Нямаше учители и наставници, на които да се старае да угоди. Но в Комитета на революционерите трябваше да спори и за най-малкото нещо.
- Не е толкова просто. Франц Йосиф е провъзгласил друг наследник, но избра баща ми преди него.
Алек погледна към печатите на кожения свитък, знак на папската власт, която никой вярващ австриец не би могъл да пренебрегне.
- Документът може да постави желанието на императора под въпрос, особено ако войната върви на зле и хората искат промяна. Татко обичаше да казва, че кралство с
двама крале винаги запада.
- Вярно е - отвърна Дилан и приближи, - а ако и тук стане революция, Германия ще остане сама!
- Не си чак такъв Dummkopf- усмихна се Алек.
Дилан се облегна на стола. Изглеждаше замаян.
- Простете ми, принце мой, но всичко това ми идва малко в повече. Първо ми каза за нея...
Момчето махна към стаята на Лилит.
- А сега ми сервира и това!
- Съжалявам. Не исках да те лъжа, Дилан. Но научих за това в същата нощ, в която се запознахме. Всичко това още ми е странно.
- А на мен ми е направо шантаво! - отвърна Дилан, след което отново изпъна рамене и започна да обикаля стаята -Да спреш цялата война с някакво писмо, пък било то и от папата! Кой би повярвал, че това е възможно?
Алек кимна. Бе се почувствал по същия начин, когато Волгер му показа писмото. Стори му се невероятно, че толкова малък предмет може да промени нещата до такава степен. Но тук, в Истанбул, Алек най-сетне бе разбрал истинското значение на свитъка.
„Левиатан“ бе кацнал на онзи връх, а после и тук. От него, Александър от Хохенберг, зависеше дали войната, започнала от смъртта на родителите му, ще спре.
- Волгер каза, че папата ще се застъпи за мен, стига да опазя писмото в тайна до смъртта на прачичо си. Императорът става на осемдесет и четири тази седмица. Всеки ден му е подарен.
- По дяволите. Нищо чудно, че германците те гонят така отчаяно!
- Вярно. Наистина е опасно - погледна Алек към свитъка, - затова трябваше да се върна тук. II затова съм готов да се разделя с парите на баща си, само и само революцията на Комитета да успее. Това, което става тук, може да повлияе на всичко.
Дилан спря да крачи по средата на стаята и стисна юмруци, все едно също се измъчваше от някаква тайна.
- Благодаря ти за доверието, Алек - погледна момчето
към пода. - Аз не съм като теб. Крия тайни...
Алек се изправи и приближи другото момче, след което постави ръце на раменете му.
- И това е нормално. Няма проблем от моя страна.
- Предполагам... Но трябва да ти кажа нещо. Трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никой. Нито на Лилит, нито на Комитета или някой друг.
- Винаги ще пазя тайните ти. Разчитай на мен, Дилан.
Момчето кимна бавно.
- Тази обаче е по-голяма от повечето.
След което отново млъкна. Настъпи тишина.
- Става въпрос за мисията ти тук, нали?
Дилан въздъхна. Звучеше едновременно облекчен и уморен.
- Предполагам, че да. Ние бяхме от разузнавателен отряд, изпратен да развали кракеновите мрежи в протока. Това бе част от плана на д-р Барлоу. От самото начало.
- Хората ти обаче бяха пленени.
- И въпреки това свършихме работа - поклати глава
Дилан. - В момента мрежите биват разяждани от нашите зверчета. Става толкова бавно, че османците няма да разберат. Докато не е твърде късно.
- Значи Великобритания няма да чака решението на султана относно присъединяването на Османската империя във войната. Първи ще нанесете удара си.
- Да, след три седмици. Д-р Барлоу каза, че дотогава мрежите ще са станали на парцали. При следващото новолуние „Левиатан“ ще доведе новия ни звяр в протока. Става дума за съществото, което трябваше да е спътник на „Осман“, кораба, който лорд Чърчил открадна от османците. Нарича се бегемот и е огромно. Светът не е виждал подобно създание. Дните на немските бойни кораби са преброени.