Алек не отговори. Остана смълчан и загледан в чашата си. Черната повърхност на течността отразяваше танцуващите сенки зад него.
Репортерът ги бе отвел в кафене, далеч от любопитните погледи на служителите в хотела. Всяка маса имаше собствена малка машина за игра със светлосенки. Мястото бе тъмно и полупразно, а останалите клиенти гледаха собствените си пиеси като хипнотизирани. Алек обаче се чувстваше все едно стените го слушат.
- Името на майка ми - каза тихо той. - Разбира се.
- Оттогава не спирам да зяпам табелките по хотелите -кимна Малоун. - Чудех се кой ли е твоят. Дора, Санта
Пера, Ангел?
Репортерът се изкикоти.
- Тогава чух, че някакви германци от хотел „Света София“ задигнали такси. И се сетих за името Софи.
- Но откъде разбра, че аз съм принцът? - попита Алек -Не съм единственият австриец, чиято майка се казва Софи.
- Вярно е, но тогава проверих този твой граф Волгер. С баща ти са били големи приятели, знаеш ли?
Алек кимна и притвори очи. Бе изтощен, а му предстоеше цял ден работа. Трябваше да преосмисли цялата революция.
- Но ние откраднахме таксито преди цели седем дни! -избухна Дилан - През цялото ли време киснехте във фоайето?
- Не, естествено - отвърна Малоун. - Отне ми три дни да обмисля нещата и още три, за да разбера кой е граф Волгер. Току-що пристигнах тук.
Алек направи гримаса. Ако бяха взели писмото ден по-рано, нямаше да попаднат на този човек.
- Но щом нещата ми се изясниха, трябваше да те открия - грейна Малоун. - Избягал принц, чието семейство е започнало войната! Това е най-интересната история, която някога съм отразявал.
- Да го убием ли? - предложи направо Лилит.
Малоун я погледна любопитно. Очевидно не разбираше немския й. След това извади тетрадката си.
- А вие, госпожице, сте...
Лилит присви очи, а Алек бързо отговори.
- Опасявам се, че това не е ваша работа, господин Малоун. Няма да отговаряме на въпросите вп.
- Значи ще трябва да публикувам историята си с много въпроси, останали без отговор - вдигна тетрадката си мъжът - и твърде скоро. Може би утре.
- Заплашвате лп нп, господин Малоун?
- Не, разбира се. Просто не обичам недовършени приказки.
- Пишете Каквото искате - поклати глава Алек. -Германците вече знаят, че съм в Истанбул.
- Интересно - отвърна Малоун и си записа нещо. -Виждате ли? Вече отговаряте на въпросите ми! Но по-интересно е присъствието на младия Дилан. Османците ще се шашнат, ако научат, че някой от саботьорите на „Левиатан“ се е измъкнал!
С крайчеца на окото си Алек видя как Дилан стиска юмруци.
Малоун обаче вече гледаше към Лилит.
- Да не забравяме и новите ти приятели революционери. Присъствието им също повдига твърде интересни въпроси.
- Ножът ми е готов - каза тихо Лилит на немски. - Само
кажи.
- Господин Малоун - отвърна Алек, - може би ще успеем да ви убедим да забавите историята.
- С колко? - попита мъжът. Химикалката му остана извадена.
Алек въздъхна. Ако кажеше датата на Малоун, щеше да разкрие още една голяма част от плана им. Трябваше обаче да привлекат мъжа на своя страна. Ако османците научеха, че сред революционерите има Дарвинистки саботьор, можеха и да се досетят за плана на д-р Барлоу.
Алек погледна безпомощно към Дилан.
- Не виждате ли, господин Малоун? - намеси се момчето - Ако ни издадете сега, с историята ви е свършено. Ако обаче почакате още малко, ще стане доста по-интересно.
Малоун се облегна назад и потропа с пръсти по масата.
- Предполагам, че мога да почакам още малко. Аз изпращам новините си по птици. На тях им отнема четири дни, за да прекосят Атлантика, но пък германците няма да
успеят да ме подслушат с тъпата си нова радиокула.
- Четири дни изобщо не е... - започна Алек, но Дилан стисна ръката му.
- Извинявайте, господин Малоун - каза момчето, - за каква кула говорите?
- Голямата, която свършиха току-що - сви рамене Малоун. - Трябва да е тайна, но половината германци в града говорят за това. Казват, че си има собствено зарядно устройство и...
- Това е кулата до жп линията, нали? - ококори се Дилан.
- Чух, че е при скалите, някъде около старите релси до морето. Защо те интересува? - присви очи Малоун.
- По дяволите - каза тихо Дилан - Трябваше да се сетя от самото начало.
Алек погледна към момчето и си спомни историята за нощта, в която бе пристигнал. Дилан бе минал напряко с Ориент Експреса, докато германците бяха вкарали нелегално в града...