Частите за електрическа централа.
Всичко се нареди в ужасяващ пъзел.
- Със свое зарядно? - повтори Алек.
Еди Малоун кимна, като гледаше ту него, ту Дилан.
Алек усети как го полазват тръпки. Никое радио нямаше нужда от толкова мощност.
„Левиатан“ летеше към гибелта си.
- Може ли да ни дадете един месец? - попита той Малоун.
- Цял месец? - изсумтя репортерът - Редакторите ми ще ме обесят. Трябва да ми разкриете нещичко.
- Хубаво - изправи рамене Дилан. - Ще ви дам какво да напишете. И колкото по-скоро го издадете, толкова по-добре. Тази радиокула всъщност...
- Чакай! - извика Алек - Имам нещо по-добро за вас. Какво ще кажете за интервю с избягалия принц? Ще ви разкажа за нощта, в която напуснах дома си, за това как избягах от Австрия и се скрих в Алпите. Ще ви кажа кой според мен уби родителите ми и защо. Това достатъчно ли е, господин Малоун?
Мъжът не спираше да пише, но закима. Дилан гледаше втрещен към Алек.
- Но при едно условие. Не бива да споменавате приятелите ми - отвърна Алек. - Просто кажете, че се крия някъде по възвишенията наоколо.
Мъжът замръзна за миг, след което кимна.
- Както кажете. Но ще искам снимки.
Алек потръпна - естествено, вестникът на Малоун бе от тези, които публикуваха снимки. Каква простащина!
Можа обаче само да кимне.
- Господин Малоун - намеси се Дилан, - има и още нещо...
- Не и тази вечер - прекъсна го Алек. - Опасявам се, че всички ние сме много уморени, господин Малоун. Надявам се, че разбирате.
- Напълно - протегна се репортерът, след което стана. -И аз изкарах цяла нощ в това фоайе. Да се видим утре в нашето си кафене?
Алек кимна. Малоун си събра нещата и си излезе, без
дори да плати за кафето си.
- Вината е моя - каза Лилит, когато мъжът си отиде. -Видях го как те следва. Трябваше да го разпозная от предния път.
- Не - поклати глава Алек. - Сам съм си виновен, че се забърках с журналист.
- Няма значение кой е виновен - прекъсна го Дилан. -Трябва да му кажа за...
Той се поколеба и погледна към Лилит.
Тя махна с ръка презрително.
- Комитетът знае за кулата. Наблюдаваме от месеци как германците я строят. Чудехме се какво е. Докато Алек не дойде и не ни обясни всичко.
- Така ли? - попита Алек, след което си спомни първия си ден в склада. Нене не бе повярвала на нито една негова дума... докато не бе споменал гръмовержеца на Тесла. С това бе събудил интереса й, след това тя го бе затрупала с въпроси - как се нарича, как работи, може ли да се използва срещу крачещи машини.
- Мислех, че говорим за „Гьобен“. Защо не ми казахте, че султанът има още едни гръмовержец?
- Мислехме, че няма значение. Ти каза, че топ не може да подейства на машините ни - с тези думи тя се намръщи и се обърна към Дилан. - Може обаче да сваля въздушни кораби, нали?
Момчето се прокашля, след което сви рамене.
- И двамата позеленяхте от тази мисъл - каза Лилит.
- Когато си във Въздушните сили - отвърна Дилан, - тези гадории са част от рисковете на професията.
- А ти бе готова да кажеш на репортера каква всъщност е тази радиокула! - скръсти ръце Лилит - Само и само за да предупредиш Дарвинистките си приятели!
След това тя се обърна към Алек.
- А ти си готов да разкриеш всичките си тайни само и само за да предпазиш Дилан! Има нещо, което вие двамата не ми казвате.
Алек въздъхна. Лилит можеше да бъде много досадна.
- Да помоля ли баба да разреши загадката? Тя е много
добра в гатанките.
- Трябва да й кажем всичко - обърна се Алек към Дилан.
- Хубаво - вдигна ръце момчето. - Това вече няма значение. Трябва да спрем целия план! Само кажи на Малоун за втория гръмовержец утре. След като прочетат за това във вестниците, адмиралите ще разберат, че планът е прекалено опасен.
- Не можем - отвърна Алек. - Революцията ще пропадне без помощта на „Левиатан“!
- Те вече не могат да помогнат. Ако проклетият гръмовержец има свой реактор, трябва да е огромен.
Алек отвори уста, но не намери отговор. Нямаше начин да прелетят над Истанбул, след като над града бдеше огромният гръмовержец.
- Момчета! - въздъхна Лилит - След като не искате да ми дадете обяснение, ще отгатна какво става сама.
След това започна да вдига пръсти.
- Първо, „Левиатан“ определено ще се върне в Истанбул, иначе нямаше да ви пука за гръмовержеца. Второ, това, което предстои, може да помогне на революцията, както се изпусна Алек преди малко. И трето, това има общо с тайната ти мисия.
Тя се поколеба за миг, загледана в Дилан.
- Плениха хората ти близо до мрежите за кракени, нали?