Освен ако Адмиралтейството не бе отложило появата на чудовището, разбира се.
- Мислил ли си за това колко много неща могат да се объркат? - попита Дерин - С първата изстреляна стрела плановете за битките отиват на вятъра...
- Ха! - обади се Боврил, като имитираше гласа на Завен.
- Виждаш ли? - попита Алек - Твоят приятел перспикациусът е сигурен в успеха.
- Дано да е прав - погледна към зверчето Дерин.
Напредваха бързо по полупразните улици на Истанбул.
Машините на Комитета бяха тренирали денонощно последния месец, като изглеждаше, че патрулират за
бандити. Никой не обърна внимание на джина.
Сградите към края на града оредяха и скоро джинът се намери на прашен път за каруци. Той бе доста тесен за самохода, а парното му оръдие засегна клоните от двете му страни. Когато минаха покрай една притъмняла странноприемница Дерин забеляза любопитни лица, които надничаха от прозорците. Рано или късно някой щеше да се запита какво търси една машина от гетата на Истанбул в покрайнините.
Но това вече нямаше значение. Бяха опасно близо до целта си. Пътеката стана стръмна и камениста. Градът се показа пред визьора на машината. Блясъкът му раздираше тъмнината на безлунната нощ.
Стотина мачти и комини бяха пръснати по тъмната повърхност на водата. Дерин за пореден път се запита какво би станало ако „Левиатан“ бъде свален. Дали бегемотът щеше да отплува, или да полудее и да нападне всички тези невъоръжени кораби?
Тя поклати глава. Не трябваше да се провалят тази нощ.
Бяха само на няколко километра от гръмовержеца, когато в мрака проблесна сигнална светлина.
Дерин присви очи и забеляза отблясъка на стомана, а също и силуета на хобот и опашка.
На пътя им бе един от бойните слонове на султана!
- Разстояние? - попита спокойно Алек.
- Около хиляда ярда. Това прави деветстотин метра.
Алек кимна и дръпна един спусък. Една от лютивите
бомби падна от пълнителя на джина в ръката му. Дерин направи гримаса, след като усети миризмата й. Дори покрита с омазнен парцал бомбата караше очите ти да парят.
- Затвори люка, ако обичаш - каза Алек.
- Както наредите, принце мой - Дерин задвижи манивелата на ръката, която затвори челото на джина.
Алек форсира двигателите, за да изпрати налягане към парните бойлери. Дясната ръка на самохода бавно се изтегли назад.
Някой от бойния слон им извика през мегафон. Дерин не разбра нищо от думите му, но й прозвуча по-скоро любопитен, отколкото ядосан. Според османците джинът бе невъоръжен.
- Чудят се какво, по дяволите, търсим тук - промърмори Дерин.
- Няма причина да се притесняваш.
- Притесняваш - повтори зверчето.
- Проницателен или не, перспикациусът те познава -засмя се Алек.
Дерин се намръщи на лориса. Разбира се, че бе нервна! Само глупак би останал спокоен преди решителна битка. Особено в дяволска машинария!
- Готови за стрелба - меко каза Алек.
- Задръж малко - Дерин гледаше към измервателя, инсталиран от Клоп. Стрелката му бавно се вдигаше нагоре, докато парното налягане в рамото на джина се увеличаваше.
Лошото бе в това, че Клоп не бе успял да тества всички машини от армията на Комитета, затова мерките му бяха изчислени само теоретично. До първия изстрел нямаше как да разберат къде ще паднат бомбите.
Стрелката стигна деветстотин метра.
- Огън! - извика Дерин.
Алек натисна спусъка и ръката на джина се завъртя над него. Облаци пара избухнаха от рамото му и загряха въздуха в кабината.
Лютивата бомба падна на около петдесет метра пред слона в облак червен пушек, който се завъртя във въздуха.
- Господин Клоп си го бива в сметките - усмихна се Дерин - Следващия път ще улучим тъпаците директно!
- Дай още налягане - отвърна Алек. - Презареждам.
Дерин дръпна ръчките, а двигателите под тях изреваха.
Стрелката обаче се изкачваше доста бавно. Джинът бе изхабил налягането с първия изстрел.
- Хайде! - извика тя - Ще стрелят към нас всеки момент!
- Ако това бе истинска машина, щяха вече да се пазят -промърмори Алек. - Какво не бих дал за точен мерник.
- Или за истинско оръдие!
- Доколкото си спомням, лютивите бомби бяха твоя... Главното оръдие на слона гръмна и земята около тях се
разтърси.
- Не улучиха! - извика Алек - Но вече сме им в мерника! Мога ли да стрелям?
- Задръж! - Дерин гледаше как стрелката се покачва. Лорисът заби нокти дълбоко в рамото й, след което изимитира съсъка и взрива от изстрела на слона.