Стрелката мина деветстотин метра, но тя имаше нужда от поне още петдесет.
- Огън! - извика накрая тя.
Огромната ръка отново се завъртя и разклати кабината. Мига, в който бомбата хвръкна, Алек сграбчи контролните лостове и даде газ. През клатещия се визьор Дерин видя как бойния слон изчезва в облак червен прах.
- Право в целта! - извика тя.
Но от другата машина все пак успяха да стрелят. Основното им оръдие блесна отново и завихри облака прах около тях. Въздухът се изпълни от нов оглушителен изстрел. Джинът се олюля и Дерин изчисли, че снарядът бе паднал точно там, където стояха допреди миг. Алек се бореше с контролите, докато машината се клатеше напред-назад.
Машинното оръдие от хобота на слона се отвори и разкри осеяния с прах път пред тях. След което зачаткаха куршуми, драскащи по метала, шумни като въртящи на празни обороти спици.
- Имаме нужда от парно прикритие! - извика Алек.
- Няма начин! - Дерин погледна към неподвижната стрелка с налягането. Двигателите бяха твърде заети да движат машината, за да презаредят бойлерите.
Но основното оръдие на слона не стреля отново. Само предният му ляв крак се движеше, като куче, което рие в земята. Прожекторът му се отклони към небето.
- Разкихахме ги! - извика Дерин. Дори от стотици метри разстояние очите й започнаха да смъдят от подправките. Тя свали очилата от врата си и си ги постави на лицето.
- Апчиху! - каза Боврил и се изкикоти.
Алек завъртя ръчките и разпери ръцете на джина, за да запази равновесие, но без да забавя ход.
- Ще ги съборя. Дръж се.
Дерин провери предпазните си колани и извика на зверчето:
- Боврил, пази се!
Слонът вече се въртеше в кръг, тъй като още един от краката му се бе задвижил. Оръдието обаче остана неподвижно. Дали бомбата не го бе уцелила директно?
Тогава Дерин видя формите, образувани във въздуха от червения прах и осъзна какво бе станало - оръдието бе всмукало подправките в главното дуло. Екипажът на слона се бе обезвредил със собствения си изстрел.
- Сигурно едва дишат!
- Скоро ще се съвземат - отвърна Алек. - Дръж се.
Бойният слон се отклони настрана и се препъна в една
ограда от бодлива тел зад себе си. Когато джинът мина през червените облаци, Дерин усети как започва да люти на гърлото й и се благодари за очилата си. Но Алек бе
непоколебим и наклони лявото рамо на джина надолу.
Металът около тях се изкриви и разкъса, а цялото тяло на джина се разтърси. Светът около тях се завъртя, а небето, земята и тъмнината профучаха пред погледа им. Алек прокле и дръпна контролите, а подправките накараха Дерин да се закашля.
Най-сетне джинът спря да се върти. Бе замръзнал под странен ъгъл, а Дерин пусна малко, пара за да прочисти въздуха, след което се отвърза и се подаде навън.
Белите облаци около тях се разделиха и разкриха слона, който лежеше неподвижен на една страна.
- Бихте ги!
- Апчиху! - обади се Боврил.
- Защо тогава висим така? - попита Алек - Какво, по дяволите, ни задържа?
Дерин се подаде още малко от визьора и видя блестящ метал навсякъде. Джинът се бе препънал в телената мрежа и бе дръпнал половин километър от нея със себе си.
- Оплели сме се в тъпата бодлива тел!
Алек натисна педалите, а жиците около тях се разкъсаха.
- Има още от тях пред нас. Трябва да се скрием в парата сега.
Дерин форсира бойлерите и погледна през визьора. На три километра пред тях гръмовержецът се издигаше като Айфеловата кула.
А в подножието му ги чакаха три бойни слона.
- Другите някъде наоколо ли са? - попита Алек.
Дерин се подаде от визьора и погледна назад. На хоризонта не се виждаше нищо освен силуетите на ниските дървета по скалите. И тогава ги забеляза - три стълба пушек, издигащи се на светлината на звездите. Бяха на не повече от три километра от тях.
- Да, ето ги! На около три километра зад нас! - тя погледна към стрелката за налягането, която едва сега започна да се покачва отново - И слава Богу! Ще ни трябват няколко минути почивка, преди да хвърлим нещо друго.
- Нямаме толкова време. Прикрий ни, докато махна тази тел от нас.
Докато Дерин се протягаше към спусъка за парата, един от бойните слонове стреля по тях. Снарядът не ги улучи, но падна опасно близо и момичето падна назад, пометено от ударната вълна. Прах и чакъл влязоха през визьора и издраскаха очилата й.
- Господин Шари, ако обичате? - попита Алек.
- Господни Шари - изкикоти се Боврил.
Дерин се изправи от пода, за да натисне спусъка. Съсъкът на парата отекна в ушите й. Пилотската кабина внезапно стана топла и влажна като парник.