Светът отвъд визьора изчезна, скрит от бяло було.
Алек започна да натиска педалите и ръчките, като се мъчеше да се отскубне от бодливата тел. Отвъд парата се чуха изстрели, но експлозиите, които ги последваха, прозвучаха отдалеч.
- Стрелят към останалите - обясни Дерин.
- В такъв случай сега е моментът да атакуваме. Дай малко налягане в ръката за мятане.
- С радост, принце мой - Дерин отново дръпна спусъците на двигателя, - само че за да вдигна цялата тази пара, изпразних бойлерите, а сега ти изпълняваш някакъв
странен танц, който ни коства още повече енергия!
- Добре тогава - каза Алек и накара джина да клекне. Останали без работа, двигателите отново започнаха да подават налягане и стрелката тръгна нагоре.
През белотата се чу тракането на картечници. Османците стреляха в парата в очакване да чуят издайническия звук от удрянето на куршуми в метал!
- Скоро ще ни открият - каза Алек и дръпна ръчката, която зареди трета лютива бомба.
Тя избърса кондензираната вода от мерника им.
- Триста метра и се покачва.
- Това е достатъчно, ако нападнем.
- Да нападнем? Да не си луд! Те имат три бойни машини, а ние само една!
- Да, но нямаме повече време. Вслушай се в зверчето.
Дерин погледна към лориса. Животинчето беше затворило очички и изглеждаше сякаш е задрямало. От устните му обаче долиташе странен звук - нещо средно между жужене и тракане, като звукът от радиото на Клоп.
Тя бе чувала този звук и преди...
И тогава си спомни къде.
- По дяволите - пое си рязко въздух тя.
- Именно - Алек натисна педалите. Джинът се втурна напред, а облаците пара се разделиха пред тях.
Гръмовержецът на Тесла се издигаше заплашително от скалите, а колосалният му силует блещукаше на фона на нощното небе. По основата му профучаваха малки светкавици, подобни на изкуствените светулки, създавани за празника на Гай Фокс. Сиянието му осветяваше всичко наоколо.
Тя се приведе напред и погледна към звездите. Сред тях не се забелязваше нищо, но османците зареждаха оръдието си, което означаваше, че са забелязали „Левиатан“ да приближава.
Бойните слонове продължаваха да стрелят по останалите машини, вдигнали оръдия. Но когато Алек хукна към тях, едно от дулата се завъртя и от него блъвнаха пламък и пушек. Снарядът падна до тях и джинът се олюля.
Стрелката на налягането трепна, а след това започна да пада.
От някъде изтичаше налягане!
- Удариха ни! - извика Дерин.
- Спусъкът е ваш, господин Шари - отговори спокойно Алек. Кокалчетата на юмруците му бяха побелели от стискането на контролните лостове. Джинът вече куцукаше, а пилотската кабина се клатушкаше наляво-надясно.
Дерин сграбчи спусъка за стрелба. Очите й не спираха да шарят между мерника и трите стоманени слона пред тях. Стрелката бе спряла на четиристотин метра и трепеше несигурно, а разстоянието до слоновете намаляваше с всяка тяхна стъпка.
Най-близкият слон насочи хобота си към джина, а картечницата му грозно затрака. Куршумите удариха бронята на джина със звук, напомняш на монети, падащи върху тенекия. Единият от куршумите мина през визьора и изпълни въздуха над тях с искри.
- Удариха ли те? - попита Алек.
- Не! - отвърна Дерин.
- Не! - обади се и Боврил, след което започна да се смее маниакално. Още едно от оръдията на слона се прицели към тях...
Стрелката с налягането отново се поколеба, след това се покачи нагоре. Най-после бяха достатъчно близо. Дерин натисна спусъка и ръката на джина хвърли лютивата бомба напред, все едно бе играч на крикет.
Пиперливият заряд уцели най-близкия слон и го обви в плътен червен облак. Машината се олюля, но облакът бързо се отмести от нея и посипа стрити люти чушки в основите на гръмовержеца.
- По дяволите! - извика Дерин - Вятърът тук е прекалено силен!
Разбира се! Вятърът винаги бе силен по скалите. Бе пълен Dummkopf за да не го осъзнае!
Алек обаче не трепна и продължи да кара право към слона. Директният удар беше нанесъл някакви щети. Османската бойна машина залиташе като новородено агънце.
Точно преди да се ударят обаче, слонската глава се отметна назад и вдигна бивните си!
Алек завъртя ръчките, но машината му вече бе набрала инерция. С ужасен трясък джинът се наниза на единия от бивните, а от разкъсаните бойлери на гърдите му се издигна пара.
Въздухът в пилотската кабина стана горещ и влажен, а всички клапани засъскаха като забравен чайник. Слонът разтърси глава и започна да размята джина насам-натам. Дерин падна от мястото си и изпищя, когато ръцете й се опряха в горещия метален под. Зверчето заби нокти в раменете й.