- Свършено е с нас! - извика тя - Да бягаме от кораба!
- Още не - ръцете на Алек зашариха по контролите. Той едновременно натисна една ръчка и спусъка за лютивите бомби. Така с последната сила на джина той изстреля останалите бомби. Дерин се изправи и видя през очилата си как дузина от лютивите заряди удрят слона по гърба.
- По дяволите! - каза перспикациусът.
- Отвори! - каза Дерин, след което откачи коланите от себе си - Още миг и ще се задушим!
Докато Алек бясно въртеше ръчката, която отваряше вратата, тя отвори с ритник един шкаф в задната част на кабината и извади въже оттам.
- Не се ли радваш, че се упражнявахме с въжетата?
- Дори не бих искал да знам какво следва - отвърна Алек.
- Стига вече. Това е фасулска работа в сравнение с бягството от Хъкслито! Трябва да ти разкажа за него някой път.
Докато главата на джина се отваряше, Дерин върза въжето и го провеси от задната част на машината. Тя стъпи на ръба на кабината и погледна към непрогледния бял облак под тях. Последните изпарения от джина все още излизаха от процепа, който слонският бивник бе пробил в тялото му.
- Ще сляза първа. - каза тя - Така ще те спра, ако паднеш.
- Няма ли да те заболи?
- Ще ме заболи. Затова не падай!
Дерин се закачи за въжето и погледна за последно битката около себе си. Още един от бойните слонове бе ударен и се въртеше в кръг. Блестящата му броня бе цялата в подправки. Минотавърът на Лилит крачеше напред, докато железният голем стреляше по последния останал слон с лютиви бомби. Въпреки морския вятър, миризмата на люти чушки и барут бе задушаваща.
И тогава видя Сахмеран паднала по корем, на около километър и половина от кулата. От тялото й излизаха черен пушек и врящо масло.
- Завен е бил ударен! - извика тя.
- И това не е всичко - Алек посочи към града, от който се издигаше пушек.
- Проклятие! Подкрепления!
- Не се безпокой. От машината ни разделят десет километра. Османците нямат нещо, което да върви толкова бързо.
- Бързо - повтори Боврил.
Дерин го погледна критично.
- За какво говориш, зверче?
- Бързо - повтори то.
В този момент се разнесе оглушителен трясък -Минотавърът на Лилит бе връхлетял право върху последния слон. И двете машини паднаха, преплетени като счепкали се котараци. Червен облак изригна във всички посоки, раздуван от парата, която излизаше от счупените бойлери на машините. Звездите станаха кървавочервени.
Двете търкалящи се машини спряха в центъра на вихър от прах и пушек. Нито една от тях не се движеше.
- Лилит - прошепна Дерин.
Минотавърът бе свален, но главата му изглеждаше цяла. Може би момичето бе в безопасност, скрито в металната черупка.
- Виж! - каза Алек - Тя е открила пътя на Клоп!
Само един от слоновете бе останал изправен. Той обаче бе целият покрит с червен прах и едва се движеше.
Железният голем се клатушкаше спокойно напред. Между него и гръмовержеца не стоеше нищо.
Само дето Клоп не зави от ранения слон към оръдието. Вървеше право към тях.
- Какво прави? - попита Дерин - Защо идва насам?
- Клоп и Бауер все още следват заповедите на Волгер. -прокле Алек - Идват да ме спасят!
- Мътните да ви вземат всички принцове!
- Технически, аз съм ерцхерцог.
- Все тая! Трябва да им покажеш, че нямаш нужда от спасяване! Давай!
Дерин повдигна въжето и почувства как Боврил се вкопчва още по-силно в рамото й.
- Да напуснем кораба - каза зверчето.
И тя скочи в парата.
Преди да последва Дилан, Алек погледна към бойния слон, който бе пронизал джина.
Екипажът му напускаше бойната машина през капак на стомаха, като се препъваха и не спираха да кашлят. За момента не бяха особено голяма заплаха.
Но това, че земята бе толкова далеч под него, го накара да стисне юмруци още по-силно. Тренировките с Дилан го бяха научили, че от нагорещено въже боли много. Той преглътна вкуса на чушки н пипер в устата си, след което скочи...
Въжето изсъска около него като кипяща вода. Той се спираше на всеки няколко метра, а ботушите му удряха по бронята на джина. Облаци пара се издигаха наоколо, а двигателите в машината тракаха и фучаха с изстиването си.
Когато краката му стъпиха на твърда земя, Алек свали ръкавиците си и погледна към ожулените си длани.
- Доста се забави - оплака се Дилан, след което се обърна към железния голем. - Гръмовержецът е почти готов за стрелба. Трябва да покажем на Клоп, че сме добре!