Алек се откачи от въжето и последва момчето, което вече тичаше. Железният голем все още крачеше към тях уверено по бойното поле. Клоп явно не бе видял османските подкрепления, които се задаваха зад гърба му.
Докато тичаше, Алек погледна към следите от пушек в далечината. Вече приближаваха, а стълбът дим, който издаваше присъствието на вражески сили, зави към тях.
„Бързо“, бе казало съществото. Но що за машина трябваше да е това, за да е толкова бърза?
Дилан се препъна пред него и извика, докато падаше по лице в земята. Докато момчето се изправяше, Алек забави ход и видя в какво се бе препънал Дилан.
В релси.
- О, не.
- Какво по... - Дерин погледна към релсите - а, това трябва да е мястото, където Ориент Експрес...
- Експрес - изсъска тихо лорисът.
Двамата се обърнаха към приближаващата колона пушек. Вече бе много по-близо. Движеше се десет пъти по-бързо от коя да е бойна машина.
Право към железния голем.
- Не може да го види! - каза Алек - Експресът е право зад него!
- Клоп! - извика Дилан и се затича към голема, като не спираше да маха с ръце във въздуха - Махни се от релсите!
Алек също се затича, а сърцето му бясно затупка. Викането бе безполезно. Претърси джобовете си за нещо, с което да даде предупредителен сигнал. Флаг, пистолет. Каквото и да е.
Зловещият локомотив, оформен като дракон, изплува пред тях, а единственото му око блестеше зловещо, докато коминът му бълваше пушек. Дилан все още тичаше към Клоп и сочеше към огромния влак.
Железният голем спря и наведе глава, за да види по-добре мъничкото момче пред себе си.
Алек видя как от локомотива се надигат два огромни крана, подобни на демонични ръце. Дълги няколко метра, те се протегнаха във всички посоки като саби в ръцете на обезумял конник.
Клоп явно бе разбрал виковете на Дерин или бе чул влака зад себе си, понеже големът бавно се завъртя назад.
В този момент обаче Екпресът профуча покрай него, а левият му кран преряза краката му. Металът изскърца и се изкриви, а от съсипаните колене на машината блъвна струя пара.
Машината се наклони напред и размаха огромните си ръце, след което падна върху края на експреса. Два от вагоните се изкривиха под тежестта на голема, но останалите се забиха в него и вдигнаха облак от стъклени и метални части във въздуха.
Вълната от сблъсъка стигна локомотива, който излезе от релсите и заора в прахта. Машинистите му обаче бяха готови и за това - крановете на Експреса се разпериха като криле, за да задържат влака изправен. Няколко товарни вагона последваха локомотива и вдигнаха облаци прах във въздуха.
Алек видя как Дилан тича обратно към него с Боврил на рамо. Пушекът се спусна зад тях, сякаш за да ги погълне.
- Бягай! - викаше момчето, докато сочеше към релсите.
Предната част на влака напредваше с шеметна бързина към Алек, въпреки че бе излязла от релсите!
Той се обърна и побягна в посоката, към която сочеше Дерин, надалеч от релсите. След няколко дълги секунди облакът прах и пушек настигна Алек, заслепи го и изпълни дробовете му.
Нещо излетя от тъмната маса и го събори. Нечии силни ръце навряха главата му в земята.
Над него профуча огромна сянка. Алек разбра, че това е кранът на експреса. Лавина от прах и чакъл прелетя над него. Чу се тътен като от хиляда леярни, последван от крясъци, дрънчене и взривове.
Когато шумът заглъхна и облакът прах се разсея, Алек погледна нагоре.
- Това беше за малко - каза той. На пет метра от главата му нокътят на крана бе изорал бразда, широка като каруцарски път.
- На вашите услуги, ерцхерцоже.
- Благодаря ти, Дилан - Алек се изправи и изтупа дрехите си, след което се огледа замаян наоколо.
Предната част на Ориент Експрес най-после бе спряла, малко преди да се забие в гръмовержеца на Тесла. Железният голем лежеше съскащ на земята, а задната част на влака бе на части около него.
Алек приближи към него. Чудеше се дали майстор Клоп и Бауер се добре. Боврил обаче ръмжеше с тих, жужащ звук, който отекваше над бойното поле. Във въздуха се разнесе пукот.
Дилан посочи към южното небе, където най-после се бе появил дълъг силует. „Левиатан“ изглеждаше огромен и тъмен на фона на звездите.
Алек се обърна към гръмовержеца. Докато гледаше, ужасните искри плъзнаха към върха му.
- Трябва да го спрем! - каза Дилан - Няма кой друг.
Алек кимна тъпо. Клоп и Бауер, Лилит и Завен - всички
те имаха нужда от помощта му. Но гръмовержецът бе готов за стрелба, а на борда на „Левиатан“ имаше повече от ето човека.
Той стисна юмруци безпомощно. Само да имаше бойна машина! Щеше да разкъса кулата на части.