- Експрес - изсъска Боврил.
- Влакът - тихо каза Алек, - ако успеем да превземем локомотива, ще можем да използваме крановете.
Дилан го зяпна за миг, след което кимна. Двамата се затичаха по осеяната с парчета от машините земя, като заобикаляха разхвърляния товар, изпадал от товарните вагони на влака.
Предната част на Ориент Експрес бе само на около петнайсет метра от гръмовержеца. Крановете бяха неподвижни, но комините не спираха да пушат. Няколко войника изскочиха от локомотива. Носеха немски униформи и пушки на рамене.
Алек издърпа Дилан в сенките.
- Те са въоръжени, а ние - не.
- Да. Последвай ме.
Момчето изтича до последния вагон в редицата, застанал накриво в бразда, изкопана от минаването на влака. Той се покатери на покрива му и тръгна към локомотива. Алек го последва приведен, за да остане незабелязан.
Войниците не изглеждаха особено боеспособни. Те ходеха като замаяни и гледаха към разрухата около себе си, а освен това кашляха и заради подправките. Няколко от тях се загледаха в надвисналия „Левиатан“.
Алек чу познат звук - ръмженето от двигателите на въздушния кораб. Той погледна назад и видя, че огромният летящ кит завива. Екипажът бе забелязал гръмовержеца на Тесла и се мъчеше да избяга.
Бе обаче твърде късно. Минути им трябваха, за да излязат от обхвата на дяволската машинария, която вече бръмчеше като кошер. Изстрелът можеше да дойде във всеки един миг.
Дилан стигна отделението за въглища зад локомотива, а Алек скочи след него. Хлъзна се на въглищната прах и падна по ръце. Дланите му веднага потъмняха.
Дилан протегна ръка, за да му помогне да се изправи.
- Бързо - прошепна момчето.
Алек се намери между огромните кранове. Чувстваше напрежението във въздуха. Искрите от гигантската кула караха сенките да треперят. Но кабината на локомотива бе право пред тях!
- Вътре има само един човек - прошепна Дилан, след което подаде Боврил на Алек и измъкна нож изпод якето си. - Ще се справя с него.
Без да изчака отговор, момчето скочи през прозореца на локомотива. Когато Алек стигна вратата, самотният инженер се бе свил треперещ в ъгъла.
Алек влезе вътре и погледна към контролите. Почти всички те му бяха напълно непознати. Контролните лостове обаче бяха същите, като тези, управляващи ръцете на Сахмеран.
Той остави Боврил на пода, хвана ги и стисна юмрук. На няколко метра от него огромните щипци реагираха н се затвориха. Няколко от немските войници чуха шума и погледнаха към него. Повечето обаче бяха като омагьосани от гледката на сияйната кула и летящия кит над тях.
- Не се мотай! - изсъска Дерин - Унищожи я!
Алек протегна ръката си и кранът се изпъна към кулата. Огромните му щипци обаче останаха на около два метра от блестящите основи.
- Трябва да приближим! - каза Дилан.
Алек се загледа в управлението на двигателите и осъзна, че колелата на влака са безполезни без релси. След това обаче си спомни за един сакат просяк от град Лиенц, който се бе придвижвал върху дъска с колела с помощта на ръцете сп.
Той заби щипците на крановете в земята и ги дръпна назад. Локомотивът пропълзя на още метър напред.
- По-близо - одобрително каза Боврил.
- Вече привлякохме вниманието на германците -прошепна Дилан н погледна през прозореца.
- Оставям това на теб - отвърна Алек н отново заби крановете в земята. Локомотивът се плъзна напред с пронизително скърцане. Металът вече се удряше у скалите.
От прозорците долетяха викове, а един войник скочи на вратата. Дилан го удари в стомаха и го събори на пода, след което застана готов за бой и с нож в ръка.
Алек отново протегна крановете.
Този път огромните щипци стигнаха основите на гръмовержеца. Когато стисна щипците, по локомотива пробяга искра. Металните ръкавици около ръцете на Алек се размърдаха, а невидима сила стегна гърдите му. Козината на Боврил също настръхна.
- По дяволите! - извика Дилан - Мълнията идва към нас! По контролите и стените на кабината затанцуваха искри.
Войникът на вратата изпищя и отскочи от металната дръжка.
Алек стисна зъби от болка, но дръпна ръчките по-силно. Локомотивът се издигна във въздуха, а подпората, която кранът бе хванал, се изкриви със скърцане към тях. Топка бял огън се появи в основата на кулата.
- Готов е за стрелба! - извика Дилан.
Алек дръпна с всичка сила и локомотивът се разтърси. Ръчките в ръцете му застинаха, а искрите по локомотива угаснаха.
- Ти го счупи, а гръмовержецът... - Дилан се намръщи -Накланя се. Проклетото нещо ще падне!
- От една счупена подпора? - Алек се подаде от прозореца и погледна нагоре.