— „Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време“ — каза той. После бавно вдигна ръце.
Войниците бързо обградиха Теджендра и екипажа на Евърнес в пръстен от дула и червени лазерни лъчи. Оръжията им бяха черни; униформите им бяха черни; на главите си носеха меки черни шапки. Една от тях, жена с руса опашка под черната шапка, се стори позната на Еверет. После си спомни къде я беше виждал: един от охранителите в тунела под Ламанша, при портала обратно на Земята.
— Шарпи — каза Макхинлит. — Мразя шарпи.
Капитан Анастейзия не проговори изобщо.
Кръгът от войници се раздели. В апартамента влязоха двама души. Първият беше нисък мъж, който крачеше смело; носеше безформено палто и изтъркани обувки: Пол Маккейб. Вторият човек беше Шарлът Вилие. Беше облечена в силно пристегнато в кръста костюмче, с панделка на едното рамо. Малката ѝ строга шапчица имаше къса воалетка, спусната над лицето. Изглеждаше като смъртта на високи токчета.
— Свободно.
Специалният отряд свали оръжия, но войниците останаха нащрек, готови за действие.
— Еверет, Еверет, Еверет — каза Пол Маккейб. — От фалшивата скръб в гласа му на Еверет му се прииска да го удари. — Само ако бе проявил искреност, само ако ми се беше доверил още в началото. Всичко това е толкова ненужно. Ще те отведа у дома. Хайде.
— Тишина, Маккейб! — отсече Шарлът Вилие. — Еверет, мога да ти обясня колко силно изопачи фактите баща ти, когато ни описваше. Да, разбира се, че чухме всичко. Светът ни е в опасност, твоят свят е в опасност, всички наши светове са в опасност. Ние сме честните. Ние сме добрите. Ние имаме правото. Но в крайна сметка защо да те занимавам? Всички карти са в ръцете ми. Наложително е да получа устройството. Дай ми го.
— Не — каза Еверет. Той притисна по-здраво Доктор Квантум към гърдите си.
— О, мистър Синг, моля те. Не снимаме филм. Сержант. — Войниците от специалните части вдигнаха оръжия. — Започнете с жената. После е американецът, който е толкова привързан към Библията. Време е да открие истината в думите, които цитира. — Оръжията изщракаха по посока на капитан Анастейзия. — Мистър Синг?
— Ще го направи, Еверет — каза Пол Маккейб.
— Татко? — погледна баща си.
— Ъъ, дай ѝ го.
— Но ти каза…
— Може да ни го отнеме, когато пожелае. Дай ѝ го.
Еверет остави Доктор Квантум на пода и го бутна към Шарлът Вилие.
— Разумът взе връх. Благодаря ти. — Шарлът Вилие отвори дамската си чантичка. Внезапно в ръката ѝ се появи скоковият пистолет — А сега… До гуша ми дойде от вас, семейство Синг. — Тя насочи пистолета към Еверет и Теджендра. — Сбогом.
Еверет се просна на земята, когато баща му го блъсна с всички сили. Блесна светлина. Теджендра изчезна.
Шарлът Вилие нададе тъничък, животински, гневен писък, като улична котка, преди да се хвърли в двубой, и отново насочи пистолета към Еверет. Разнесе се звук като от механична кашлица. Скоковият пистолет отхвърча от пръстите на жената. Тя извика от болка и улови китката си. До пистолета лежеше торбичката на ударник. В центъра на разбития прозорец висеше Сен, пристегната в алпинистки колан, насочила ударния пистолет. Лазерните лъчи затанцуваха, докато всички войници насочваха оръжията си към нея. Тя изписка. Докато всички се чудеха какво става, Шарки извади пушките си, Макхинлит вдигна ударния си пистолет, а Еверет се претърколи и грабна оръжието на Шарлът Вилие. После го насочи към нея.
— Върни баща ми!
— Знаеш, че е невъзможно.
Войниците от специалния отряд завъртяха оръжия към екипажа на Евърнес. Бяха в патова ситуация.
— Ще стрелям.
— И? Аз ще продължа да живея на друго място, а всички вие ще умрете. И ще получим устройството. В уравнението ти има грешка.
Теджендра беше изчезнал. Беше изчезнал.
Еверет придърпа с крак Доктор Квантум и насочи скоковия пистолет към него:
— Никога няма да го намериш.
— Виж сега, Еверет, искам да разбереш, че никак не одобрявам… — обади се Пол Маккейб.
— Млъкни, глупако — сряза го Шарлът Вилие.
— Ще го направя — предупреди Еверет.
— Вярвам ти, Еверет — каза Шарлът Вилие.
— Въжетата ви чакат! — извика Сен откъм прозореца. Тя нави торбичката и отново зареди ударния пистолет. — Хайде!