— А ако инсталираме резервните двигатели?
— Вместо за два ще ни настигнат след два часа и половина.
Капитан Анастейзия отново се задълбочи в картата. Еверет бе почувствал преди няколко минути как Евърнес потръпва при прекосяването на невидимата термална бариера на Димния пръстен, комините, които задвижваха Лондон, скрити дълбоко под снегоносните облаци. Направи калкулациите наум. Вече трябваше да се намират над заснежените равнини на Източна Англия, изток-североизток. Бреговата линия следваше да е на разстояние от няколко минути, а след нея ги очакваха морето и германското въздушно пространство. Видя как капитан Анастейзия извършва същите калкулации и достига до собствените си заключения.
— Наберете височина, мис Сикссмит. Десет хиляди метра.
— Мамо! Мадам?
— Десет хиляди метра, мис Сикссмит.
— Това е оперативната ни граница — каза Макхинлит. — Ако налягането ни е прекалено високо…
— Известно ми е, мистър Макхинлит. Освен това ми е известно, че автоматичната метеорологична станция „Шиърнес“ докладва за южен полярен въздушен поток на 51 градуса север. Ако успеем да го уловим, ще ни даде допълнителни осемдесет възела и ще ни изхвърли право в гърлото на Германския залив.
— Допълнителни осемдесет възела — повтори Макхинлит. — А и така се движим с пълна скорост.
— Съгласен ли сте с мен, мистър Макхинлит?
— В момента структурната ни здравина се равнява на пръдня в ураган.
— Съгласен ли сте с мен?
— Съгласен, мадам.
— До ламарината, мис Сикссмит.
— „Гордостта предшества погибелта, а високоумието — падането“ — измърмори Шарки.
Евърнес се подчини на Сен бързо и безотказно. Навлязоха леко и с отскок в турбуленцията на височинен въздушен поток. Облачната покривка беше толкова далеч под тях, че на Еверет му се струваше като още една земна повърхност, държава, създадена от нощта. Виждаше на разстояние триста мили във всяка посока. Зелено-червените искрици през формите на облаците бяха опознавателните светлини на въздушните кораби. Стоеше сред звездите. Еверет осъзна, че Сен е до него.
— Ей, как, кой…
— Автопилот. Вярно, друса бижу, но машината може да се справи и без помощта на Сен. Еверет Синг, направила съм ти нещо. — Еверет усети как тя притиска една мека квадратна карта в дланта му: беше от картите таро „Евърнес“, обърната с лицето надолу. — Тестето… ами… то е живо, нали така? Значи трябва да расте, защото, ако нещо престане да расте, започва да умира. От време на време ми казва, че трябва да може да заговори и за нов човек, ново приключение, ново начало, нова възможност, а аз правя нова карта.
— Това е моята карта? — Еверет изви длан, за да погледне лицето на картата. Сен го докосна бързо и леко.
— Не, Еверет Синг. Обръщаш я само когато ти е нужна.
Той пъхна картата в един от страничните джобове на шортите си.
— Сигнализират ни да отговорим — обяви Шарки. — Един от военновъздушните катери.
— На екрана, моля — каза капитан Анастейзия.
Всички придърпаха увеличителните стъкла над миниатюрните си кинескопи. На екрана се появиха смущения, които се изчистиха и отстъпиха място на команден мостик. Пилотска, навигационна, инженерна и командна секция — до една заети от спретнато подстригани мъже в небесносини военни куртки и кръгли барети с червени помпони. Капитанът се разпознаваше веднага по фуражката и излишеството от златни ширити.
— Въздушен кораб Евърнес, тук НВВК Неуморни — произнесе капитанът. — Говори капитан Давънпорт. Искам да говоря с командващия ви офицер.
Капитан Анастейзия придърпа интеркома към себе си и натисна бутона за предаване:
— Тук капитан Анастейзия Сикссмит от Евърнес. По каква работа ни търсите?
— Капитан Сикссмит, снижете се до хиляда метра, изключете всички двигатели и се пригответе да се качим на борда ви.
— Двата катера току-що навлязоха във въздушното течение и ни приближават — докладва Шарки.
— Отбелязано — отвърна капитан Анастейзия. Тя отново натисна бутона с палец. — Неуморни, ние сме регистриран търговски кораб на рейс до Берлин.
— Не сте подали летателен план, нарушавате регулациите на контрола за въздушно движение и ни е известно, че превозвате незаконно технология, която застрашава сигурността на кралството — каза капитан Давънпорт. Беше уставен, но дундест мъж на средна възраст, с пригладена коса, с превзетия, разочарован вид на офицер, комуто е известно, че командването на военновъздушен катер е най-високата длъжност, до която някога ще се добере на служба във флота. Най-вълнуващите моменти по пътя му нагоре в йерархията вече бяха минало.