— Капитане, тези изтребители ще ни достигнат след три минути — каза Макхинлит.
— Разбрано, мистър Макхинлит. Продължете, мистър Синг.
Еверет им показа скоковия пистолет в дясната си ръка и Доктор Квантум в лявата.
— Да не би отговорът да е, че това никога досега не е съществувало? Това плюс това? Скоков пистолет плюс Инфундибулум. На пистолета има компютърен цокъл. Предназначен е за извличане на информация от него. Дали не е възможно и обратното, да бъде захранван с информация оттам? Като малък Портал на Хайзенберг, който можеш да носиш в джоба си. А аз мога да програмирам портали на Хайзенберг. Точно по този начин дойдох тук. Мога да ги програмирам така, че да ме отведат навсякъде. А сега ви питам, каква информация може да бъде извлечена от пистолета? Изпраща те в случаен свят. Това е квантов ефект. Квантовите явления са случайни. Но не са безсмислени. Чуйте ме, чуйте ме: във физиката има нещо, наречено квантово оплитане. Две частици, веднъж попаднали в едно и също квантово състояние — оплитане, — остават свързани, без значение на какво разстояние ги раздалечите. Можете да изпратите едната в края на вселената и каквото и да направите след това с тази на Земята, то ще се отрази на първата частица в съвсем същия момент. И същото важи в нейния случай — каквото и да се случи с нея, без значение колко е далеч, частицата тук на Земята ще реагира още в същия момент. Двете са в състояние на оплитане. Възможно ли е този пистолет да отваря случаен портал, но оплитането да оставя следа в самия пистолет, стига да можехме да разчетем тази информация? Може би изобщо не е замислен като оръжие, може би е някакво устройство за проучване, за картографиране на Целостта? Отворете прозорец към друга вселена и засечете координатите ѝ. И ако е така, ако устройството работи по този начин, тогава би оставило някаква следа, някакъв запис в него за мястото, където е изпратило баща ми. Според мен прави точно това, а Шарлът Вилие е убедена, че няма да унищожа Инфундибулума. Нуждая се и от двете устройства. Трябва ми информацията от пистолета, за да открия следата, а Инфундибулумът ми трябва, за да мога да контролирам пистолета.
Евърнес бе достигнал ръба на нощта. Зората бе жълта линия от светлина на източния хоризонт, която преливаше в опръсканото със звезди индигово на небесния свод. Облачната покривка беше като безкраен килим от черно и пурпурно. Изтребителите идваха откъм зората, точно три, понесени на воя на двойките си пропелери, злокобни, аеродинамични и гладни като небесни акули. Спуснаха се ниско и устремно по дължината на гръбнака на Евърнес, завиха и отново тръгнаха да прелитат над него. От крилата им бяха разгърнати оръдия; от коремите им се спуснаха ракетни касети.
— За това говорех — каза Шарки. — Дай ѝ го! Дай го на Шарлът Вилие. По този начин всички печелят.
— Тишина, мистър Шарки — нареди капитан Анастейзия. — Не, не печелят всички. Еверет не печели. Веднъж вече видяхме какво ще направи Шарлът Вилие, когато се сдоби и със скоковия пистолет, и с Инфундибулума. Сега е по-силна, защото вярва, че мистър Синг няма друг избор, освен да се предаде в ръцете ѝ. Не вярвам в безизходни сценарии. Мистър Синг, това е оръжие, замислено така, че да може да се програмира?
— Да.
— Можеш ли да го задействаш?
— Да. Така мисля. Да, сигурен съм. Ще ми отнеме малко време.
— Мога да ти дам време. Пренеси ни в друг свят.
Шарки скочи на крака.
— Да не си се побъркала?!
— Пренеси ни в друг свят, мистър Синг — повтори капитан Анастейзия. — Всички.
Изтребителите отново профучаха покрай тях, от опашката към носа, и завиха в зората. Двата дрона се раздалечиха един от друг. А в сърцето на слънчевия блясък се виждаше черно петно — самолетоносачът Кралски дъб и неговият ескорт.
— Мамо? — обади се Сен съвсем тихо и несигурно.
— Мистър Синг?
Еверет завъртя настройката на пистолета за максимална апертура.
— Мисля, че мога да побера целия кораб.
— О, вече съм по-спокоен — каза Макхинлит.
Еверет предложи скоковия пистолет на капитан Анастейзия. Тя поклати глава:
— Не, мистър Синг. Решението трябва да е твое.
— Идват — съобщи Макхинлит.
Еверет обърна пистолета към себе си. Затвори очи. Не, трябваше да види, да види как Порталът на Хайзенберг се отваря пред него. Къде щяха да отидат? Никой не можеше да каже. Той отвори очи и погледна в черната метална вдлъбнатина от дулото.
— Контакт с ножиците на три, две… — произнесе Макхинлит.