Еверет натисна спусъка. Светът стана бял. После изчезна.
29.
Светът се появи. И беше бял.
Пак не заболя, изобщо.
— Още сме тук! — каза Макхинлит.
— Което, сър, според мен е без значение точно сега — отвърна Шарки.
— Радар и радио, мистър Шарки — каза капитан Анастейзия. — Искам да знам къде сме. Мистър Макхинлит, докладвайте за ситуацията при първа възможност. Искам да съм сигурна, че всичко е преминало. Очаквах нещо по-… драматично. Мистър Синг, добре ли си?
Скоковият пистолет изпадна от пръстите на Еверет. Изтрака на палубата и замря, студен като лед.
— Нищо на радара, нищо в ефира — каза Шарки. — Сами сме.
— И непокътнати — обади се Макхинлит, като превключваше през фийдовете на вътрешните и външните камери.
— Стоп машини! — заповяда капитанът. Сен незабавно върна всички лостове в неутрална позиция. Леките, но непрестанни вибрации на двигателите изчезнаха. — А сега: къде, по дяволите, се намираме?
Екипажът на Евърнес се подреди пред големия прозорец.
— Това се казва бяла Коледа — произнесе Макхинлит.
— „Чрез духане от Бога се дава лед, и широките води замръзват“ — каза Шарки.
Зората се разливаше над свят от лед. От единия до другия край на хоризонта се простираше море от лед, а хребетите, пукнатините и долините из него хвърляха дълги пурпурни сенки в слабата светлина. Дори от тази височина Еверет различаваше как снежните вихрушки и повеите от ледена прах се носят през замръзналото море и преминават в сенките на хребетите. Лед, безкраен лед. Усещаше бездънния студ през дебелото стъкло.
Почувства как ръката на Сен се плъзна в неговата. Пръстите ѝ бяха топли; бяха живот, допир на жив човек. Беше погледнал в безличното дуло на пистолета и бе видял студ, унищожение и случайност.
— Чака ни работа — заяви капитан Анастейзия. — Но преди това, мистър Синг, мисля, че в камбуза ти ни очакват фазани и най-добрата манджари на Ридли Роуд. Когато намериш време, приготви ни фантабулоза коледно угощение. Ще празнуваме.
— Слушам, мадам.
— В удобно за теб време, Еверет.
С пръстите на свободната си ръка Еверет проследи очертанията на картата таро „Евърнес“, която Сен бе направила специално за него. Измъкна я и я обърна. Подобно на повечето карти на Сен, и тази беше колаж, парченца, изрязани от странна смесица списания и вестници, подредени грижливо и залепени. Мъжка фигура във военна куртка и торбести шорти, която пристъпваше от чисто бяла врата. Ръцете на фигурата бяха протегнати встрани: в едната си длан държеше глобус, в другата — спирална галактика. Над фона зад фигурата — нисък, нарисуван на ръка хоризонт — имаше мъничка изрезка на кораб. В празното пространство на дъното Сен бе изписала името на картата с неумел краснопис.
Беглец по равнините.
Палари
Палари (полари, парларе) е истински таен език, който се е развил паралелно с английския. Корените му се простират до тайния жаргон на крадците от седемнайсети век в Лондон. Предава се от уста на уста благодарение на пазарни търговци, разносвачи, панаирджии, актьори, представленията с кукли „Пънч и Джуди“ и гей субкултурата. Палари („говорът“ — от италианското parlare, „говоря“) съдържа думи от множество източници и езици: италиански, френски, лингва франка (стар универсален език, използван в търговията из цялото Средиземноморие), идиш, ромски и дори келтски. Заема думи от римувания сленг в Кокни — „паници“ за крака, от plates of meat („паници с меса“) = feet („крака“); и от лондонския сленг на обратно — eek, съкратено от ecaf, което идва от face („лице“) на обратно.
Много думи от палари/полари навлизат успешно в лондонския английски.
На Земя №3 палари е частният език на ветровиците. В нашия свят полари все още е жив таен език на гей общността.
Речник на езика палари
Аламо: падам си по него/нея.
Амрия: клетва, обещания или ограничение, които не могат да бъдат нарушени (от ромски).
Бижу: малко/дребно (означава „скъпоценност“ на френски).
Бона: хубаво.
Бонару: чудесно, отлично.
Гелт: пари (идиш).
Гозба: задник, дупе, гъз.
Динари: пари (може би от италианското denaro).
Дона: жена (от италианското donna или от лингва франка dona), уважително обръщение.
Доркас: гальовно обръщение, „някой, който го е грижа“. Дружеството „Доркас“ е дамска църковна асоциация от деветнайсети век, която прави дрехи за бедните.