— Вярваш ли ми?
— Не зная какво вярвам, но съм много, много изплашена, миличък.
Сега Виктъри-Роуз плачеше още по-високо и докато Лора слизаше към нея, Еверет видя как раменете ѝ се напрягат и потреперват и осъзна, че тя също плаче; плачеше заради него.
6.
Еверет видя къде ще отиде топката още докато Йоланди подхващаше своята атака по лявата половина на игрището и я подаваше технично на Райън през обширното пространство в центъра. Ефрон направи опит да покрие Райън, но игрището приличаше на мочурище след трите дни непрекъснат декемврийски дъжд, така че придвижването на момчето доста наподобяваше на това на морж. Имаше физиката на централен защитник, но не и необходимите умения. Докато още се чудеше какво да прави с краката си, Райън го беше заобиколил и излязъл на позиция за стрелба. Топката вдигна къса водна диря. Еверет беше във въздуха още докато Райън шутираше. Горния ляв ъгъл. Юмрукът среща топка. Еверет изби към Анюшка, която се бе изтеглила навътре. Тя овладя топката и пробяга дължината на игрището заедно с пляскащите из затревената кал защитници на отбор „Златен“ по петите си. Както обикновено, беше бърза. Топката заподскача напред-назад из половината на отбор „Златен“ в поредица от пасове, шутове, корнери и апатични изчиствания, докато Еверет удряше ръкавиците си една в друга и подскачаше нагоре-надолу на головата линия, за да се постопли. Прозвуча последният съдийски сигнал. Отбор „Червен“ и отбор „Златен“ тръгнаха да се прибират вкупом точно когато налетя нов повей от леден дъжд.
— Мразя те, Еверет Синг — каза Райън в съблекалнята, след като се бяха спасили от суграшицата на терена. Току-що беше излязъл изпод душа и въртеше ъгълчето на кърпата в ухото си.
— Не можеш да ме биеш — отговори Еверет, като опитваше да не гледа към зачервения и освежен от топлата вода Райън. — Кунгфуто ми е твърде добро. Всеки път вдигаш глава по особен начин, за да огледаш позициите на играчите, а после се навеждаш назад точно преди да шутираш. Без изключение. Всеки. Път. Така те предугаждам.
— Ами ако не го правех?
— Ще започнеш да правиш нещо друго, което ще забележа. Познавам те добре, Райън.
Райън Спинети беше най-способният нападател на отбор „Златен“, но през двете години, откакто Еверет бе започнал да играе за отбор „Червен“, така и не успяваше да го преодолее с топката. Освен това Райън бе най-старият, най-близък и най-добър приятел на Еверет. Футболни врагове, другари завинаги. Отбор „Златен“. Отбор „Червен“. Отбор „Небесносин“. Отбор „Люляков“. Що за име на отбор беше „Люляков“? Еверет подозираше, че производителят на спортни екипи, отговорен за фланелките на играчите, бе разполагал с цял склад залежаващ люляков плат. Глупави имена за фалшиви отбори в измислено състезание без какъвто и да е смисъл, ако ставаше дума за важните неща в истинските състезания. Неща като място в историята или като традицията, или верността към отбора. Нещата, които те караха да крещиш в събота на „Уайт Харт Лейн“.
Момчешката съблекалня съскаше от звука на дезодоранти „Линкс“. Еверет отказваше да взема душ в присъствието на други хора. Домът му беше само на петнайсет минути пеша по алеята, известна като „Кучешка наслада“, а след това през засенченото от дървета, мрачно спокойствие на гробищния парк „Абни“. Обикновено си обличаше блейзър, а в това време и шушляковата грейка върху вратарския екип, след което изтрополяваше с бутонките до вкъщи за един бърз душ и малко детметъл на водоустойчивия си MP3 плеър. Луксът. Уединението. Само Еверет и водопадът от гореща вода. Можеше да прекара дълго време, откъснат от останалата част от света, сред топлината и звука на течаща вода. Лора го питаше какво прави там вътре. Отговорът беше — нищо. Всичко. Мислеше. Не мислеше. Позволяваше на идеите да възникват.
— Доскоро. — Еверет винаги излизаше пръв от съблекалнята.
— Ей! Еверет! — повика го Аббас, докато Еверет се отправяше към вратата. — Какво, още някой четвъртък следобед с Буцата?
Буцата — мисис Пакъм — беше училищният съветник. През последните три месеца, след раздялата на родителите му, Еверет бе прекарвал в кабинета ѝ всеки последен учебен час в четвъртък следобед. Поне се спасяваше от часа по вероучение.