Автобусът се впусна по Ъпър Стрийт и навлезе в Пентънвил Роуд. Еверет почувства внезапно облекчение, когато №73 зави рязко извън трафика и се понесе в автобусната лента. Когато обаче хвърли поглед назад, видя, че реното ги последва. Само на такситата и полицейските коли им беше разрешено да го правят. Също и на велосипедистите. Така че в колата имаше полицаи. Или хора, които даваха заповеди на полицията. Реното не се отделяше от стоповете на автобуса. Трябваше да се измъкне. Трябваше да се отърве от тях преди Музея по естествена история. Еверет извади мобилния си телефон, изключи светкавицата и нащрака петнайсет фотографии на кола, пътник и безстрастния водач зад волана. Автобусът започна да пресича хаотичния транспортен възел на „Кингс Крос“. Хора, автомобилно движение и объркване… както и необезпокояван достъп до други средства за придвижване. Идеалното място, където да се отърве от опашката. Еверет скочи на крака и натисна бутона за слизане. Автобусът зави рязко към спирката точно срещу гарите; „Сейнт Панкрас“, висока и готическа, сякаш всеки момент можеше да се срути върху него, „Кингс Крос“, ниска и резервирана, надалеч от уличната бъркотия. Еверет изскочи от автобуса и се затича презглава в месомелачката на следобедния трафик. Коли и микробуси започнаха да набиват спирачки. Клаксоните нададоха крясъци. Юмруците се размахаха. Устите завикаха мълчаливо зад предни стъкла. Един мотопед го отбягна и подмина, докато мотористът изхвърляше поток от ругатни. Еверет успя да се добере до острова в средата на автомобилното движение. Погледна назад. Скинар-в-Костюм беше напуснал колата и го преследваше. Една електрическа кола, мини „Джи-Уиз“, спря буквално пред краката на мъжа и наду глупавата си малка тромба. Скинар-в-Костюм се обърна, хвърли разярен поглед към жената зад волана, улови колата за предната броня и я вдигна от земята. Машината изскърца и изпука, когато я пусна, но това малко отвличане на вниманието беше достатъчно светофарът да превключи и Еверет да успее да се добере до площада през „Кингс Крос“. Хлътна в подлеза на метрото, като разблъскваше с лакти пешеходците по пътя си.
Момчето вече бе извадило електронната си карта за градски транспорт „Ойстър“, преди да осъзнае опасността. С тази карта веднага можеха да открият къде е бил. „Глостър Роуд“ — станцията, обслужваща едновременно Музея по естествена история и Импириъл Колидж, беше достатъчна улика за това с кого и защо се срещаше. Но билетните автомати бяха бавни, а пред табелката с указания се беше струпала неизбежната група туристи, които натискаха бутони на случаен принцип. Еверет хвърли поглед зад гърба си. Скинар-в-Костюм стоеше на стълбите и оглеждаше претъпканата зала за пътници. Еверет смъкна раницата си от рамо и се приближи плътно до туристите. В залата шушляковата грейка му осигуряваше анонимност, но жълтите футболни шорти и още по-жълтият клин под тях веднага го издаваха. Той премести раницата така, че да прикрие краката си. Машината обстреля с билети възхитените туристи. Еверет пристъпи и започна да натиска бутоните. Машината беше бавна, толкова бавна. Един. Да. Изберете начин за разплащане. В брой. Искаше ли касова бележка? Не, благодари ви. Хайде, хайде, хайде. Билет и ресто изтракаха в стоманения поднос.
Пропускателната бариера беше пред него. Не тичай. Това ще те открои. Бъди част от тълпата. Машината сканира билета му; вратичката на бариерата издрънча в отворено положение. Еверет отново погледна зад себе си. За момент, само за момент, очите му уловиха погледа на Скинар-в-Костюм, но в този кратък миг сякаш на метростанцията „Кингс Крос“ съществуваха само те двамата. Скинар-в-Костюм заподскача надолу по стълбите и се вряза в тълпата. Един служител на „Лондонски транспорт“ с фуражка и оранжева светлоотразителна жилетка направи опит да го засече. Скинар-в-Костюм замахна и отстрани мъжа от пътя си, след което прескочи бариерата. Еверет се втурна да бяга. Пред него беше главният ескалатор, стръмен и смъртоносен като ски шанца. Момчето си пое дълбоко дъх и започна да взема движещите се стъпала по две наведнъж.
— Извинете, извинете — закрещя.
Пътниците по ескалатора се притискаха към парапета; не толкова бързите от тях пък едва успяваха да се отдръпнат от пътя на хлапето, което търчеше като лудо по подвижното стълбище. Стъпалата бяха стръмни, стъпалата бяха коварни, стъпалата нямаха край. Трябваше да влезеш в ритъм и да го спазваш. Не спирай не спирай не поглеждай назад ако погледнеш назад ще изпуснеш момента и ще паднеш и ще се изтърколиш по тези изострени ръбове чак до дъното. Раницата на Еверет подскачаше тежко и се удряше в рамото му. Зад него се разнасяше все по-голяма олелия. Не спирай. Ескалаторът изплю Еверет сред множеството на кръговото движение. Вече можеше да погледне назад. Скинар-в-Костюм изхвърча от ескалатора като ръгбист, без да престава небрежно да премахва от пътя си всеки, който му се изпречваше.