Пол Маккейб се покашля. Когато проговори, гласът му бе изтънял и треперлив:
— Чува ли ме някой? Тук Импириъл Колидж, Лондон, Факултет по физика. — От високоговорителите съскаше статичен шум. — З2, З2, тук Импириъл Колидж, Лондон, Факултет по физика. — Гласът на Пол Маккейб ставаше по-силен и уверен. Бял шум. Еверет усещаше напрежението в помещението, сякаш сам присъстваше там, по същото време. Пол Маккейб заговори за трети път: — З2, З2, тук Импириъл Колидж, Лондон.
Високоговорителите изпращяха; и тогава проговори един друг глас. Мъжки глас, с тежък акцент, който произнасяше непознати, на ръба на разбираемото за Еверет думи. Испански ли беше това? Португалски? Определено не бяха европейски; повече приличаха на пенджабски, на какъвто език баба Аджит обичаше да бърбори със сина си, неговия баща. Или арабски? Не успя да чуе повече, защото помещението избухна. Свиркане, радостни възгласи, ръкопляскане. Ударени една в друга длани или поздравления юмрук в юмрук. Колет едва не премаза Теджендра в голяма, мечешка прегръдка; Теджендра и Пол Маккейб размениха ентусиазирани ръкостискания. Двамата се потупваха по гърба. Гръмнаха тапи на шампанско. Към светлината, сияеща от дупката във вселената, се вдигнаха чаши. Клипът свърши.
— Какво беше това, какво гледахме току-що, кой говореше? — попита Райън.
Еверет вече беше отворил клип номер две. Сцена: същата. Помещението, лаптопите, екраните, радиоантените, високоговорителите, пронизаната плоча, димяща с изпаренията от течния азот. Дата: седмица след първия клип. Същите хора. С изключение на…
— Това да не е Дейвид Камерън?
— А другият тип е министърът на образованието и науката — каза Еверет. Не можеше да си спомни името му. Толкова често се сменяха и до един си приличаха.
— Установили сме връзка със З2 — каза Пол Маккейб. — Гласът му беше омазнен от уважение към политиците. — Теджендра, би ли дал старт на отброяването, моля.
Теджендра мълчаливо въведе двайсет секунди на екрана. Еверет забеляза презрението, с което се подчини на заповедта. Когато баща му беше напрегнат или ядосан, или разстроен, ставаше мъртвешки тих и се движеше бавно, сякаш е попаднал в дълбоки води и всеки шум или най-малкото помръдване можеха да привлекат акулите. Еверет разбираше гнева му. От наука нещата се бяха превърнали в политика. Бяха взети от ръцете му. 00:00. Светлината от друга вселена за пореден път заля помещението.
— Чувате ли ме, З2, чувате ли ме, З2. Тук професор Маккейб от Импириъл Колидж, Лондон.
Почти незабавно се обади друг глас; същият глас, който Еверет беше чул в първия клип, но говорещ на английски със странен, почти непознат акцент:
— Здравей, Пол, здравей Импириъл; тук Ибрим Ходж Керим от Камарата на Хилядата свята.
— Ибрим, много се радвам да те чуя. За мен е чест, че днес с нас е нашият премиер, мистър Камерън.
— Честта е чест за онзи, който я отдава. С мен е Негово Високопревъзходителство Саид Хюсаен Елтебер от Шатрата на блаженството в Ал Бурак.
— Какви ги говори този? — попита Райън.
— Мисля, че това е техният министър-председател — прошепна Еверет.
— И кои са те? — недоумяваше Райън.
Еверет видя как премиерът Камерън си сложи слушалките с микрофон.
— Ало? — започна несигурно той. — Ало? Мистър Елтебер?
— Ако ми позволите дързостта — каза странният, напевен глас отвъд диска светлина, — Негово Високопревъзходителство все още не е снабден с езиков имплант. С ваше разрешение, ще превеждам.
Заговори нов глас, с дълбок тембър, отново на странния език, който Еверет бе чул по време на първия клип. Едновременно с това Ибрим Ходж Керим започна да превежда.
— Негово Високопревъзходителство поздравява и приветства трансвселенската си противоположност и от името на Множеството на познатите светове иска да ви предаде, че сте добре дошли.
За момент премиерът изглеждаше смутен, след което каза:
— Благодаря ви за добрите думи, Ваше Високопревъзходителство…
Клипът прекъсна внезапно.
— Това да не е нещо като филм? — попита Райън. — Наистина ли беше премиерът, или просто двойник?
— Беше истинският премиер. Това не е филм. Истинско е.
— Истинско какво? — попита Райън, но Еверет беше щракнал, за да отвори клип номер три.
Двамата възкликнаха едновременно.
Намираха се високо над някакъв град. Слънцето се отразяваше в куполи, куполи, високи и ниски, куполи от бял алабастър, куполи, покрити с червена теракота, куполи с шарки от разноцветни керамични плочки, сребърни куполи, куполи, облицовани в чисто злато; купол след купол след купол, аркади от миниатюрни куполи, подредени в линии квадрати, куполи, широки по сто метра и сто метра високи, завършващи по върховете си с лъскави златни полумесеци, каскади от куполи като водопади, плоски като чинии куполи, изпъкнали луковици на куполи. Измежду куполите израстваха кули; тънки като моливи минарета и високи по километър небостъргачи, повече скулптури, отколкото сгради. Бяха като изплетени от титан и стъкло, твърде тънки и деликатни, че да удържат собствената си тежест, но се възправяха на гроздове и туфи като дървета в гора. Камерата се премести. Вероятно е монтирана на нещо като въздушен дрон, помисли си Еверет. Сега гледаше надолу към булеварди и улици, засенчени от дървета. Камерата се гмурна между редове от високи жилищни сгради, като всеки етаж надвисваше над онзи под него. От двете страни на улиците имаше дълбоки колонади, заслоняващи от слънце, което грееше по-ярко, отколкото някога слънцето беше огрявало Стоук Нюингтън. Камерата улавяше само за миг мяркащите се жители на този различен град — крачеха в сянката на хладните колонади. Еверет видя мъже в елегантно ушити костюми с кръгли якички в индийски стил, жени в яркооцветени, зашеметяващо украсени рокли с бухнали рамена на ръкавите. Всички носеха шапки: кръгли кепета, цветни фесове и голямо разнообразие от тюрбани за мъжете, тънки воали от бяла дантела за жените, натрупани високо и втъкани в косата така, че наподобяваха ореоли. И всичко това Еверет зърна само за секунда, преди камерата на дрона отново да се издигне стремително покрай балконите от ковано желязо и да преодолее надвисналите, хвърлящи дълбока сянка покриви. Жилищните сгради ограждаха частни вътрешни дворове и градини. Еверет видя езерца, фонтани, злачни, напръскани с влага папрати и декоративни дървета, блясъка на измокрени плочки. Сетне камерата се завъртя през небето. Облаци и градски пейзаж. На Еверет му се стори, че вижда кацащ самолет; после мярна сребрист воден проблясък и камерата се закова на огромен пристанищен комплекс на брега на реката срещу града. Между танкери и превозвачи с размерите на многоетажни сгради във водата се стрелкаха плавателни съдове на подводни криле и малотонажни фериботи. Влекачи маневрираха големите кораби, за да акостират на док. Камерата се понесе над канали и кейове, кранове и складирани контейнери. Зави над петролни рафинерии, цистерни, тръби и пилони за презареждане с гориво. Еверет се опита да прочете думите, високи цели метри, боядисани по корпусите на цистерните, но азбуката му беше непозната. Извивките и завъртулките напомняха арабски. Докато камерата се извръщаше, той отново погледна петролната рафинерия. Не беше петролна рафинерия, а товарен терминал. Големите танкери на пристаните за презареждане пълнеха цистерните си със суров петрол. Тази страна зависеше от петрола. После, когато камерата се завъртя над оживената река, Еверет най-накрая съзря познатата шарка. Бавният завой от юг, дългото протежение от изток на запад, острият завой на юг, което рязко се извиваше на север покрай тесния полуостров от зеленина. Беше виждал тази река.