— Това е Темза — възкликна тихо той. — Река Темза. Това е Лондон, или нещо подобно на Лондон, но в паралелна вселена.
Сега камерата се понесе към дългия език на Кучешкия остров. В този Лондон там имаше зелено парково пространство, обсипано с искрящи езера и фонтани. Каналите и водните пътища чертаеха сребристи геометрични линии между прецизната показност от дървета и подрязан жив плет. Увенчаните с куполи павилиони и отворените зали, заслонени в сянката на покриви с формата на мида, стояха в откритите морави между дърветата и плетовете. В сърцето на тези градини, издигнат в центъра на изкуствено езеро, имаше обширен палат от вътрешни пространства и колонади, които не преставаха да се издигат, купол след купол, до огромен централен купол, облицован в злато. От него се издигаше един-единствен голям флаг, чисто бял, само с два червени полумесеца, обърнати гръб в гръб.
Монтаж на видеоматериала, подскачащ преход към неприветливото помещение с металните подпори. Двете момчета отново възкликнаха. Плочата с дупка към други вселени беше изчезнала. На мястото ѝ имаше дебел метален пръстен, оформен от кабели и предупредителни знаци, с диаметър от три метра. Еверет долови, че из тъмните ъгълчета на помещението са се появили още и нови машини. Ярките отблясъци от екрани внезапно го прободоха в очите. Дупката в центъра на пръстена беше като диск от бяла светлина. От светлината излезе източен насекомоподобен силует, който се рееше на фона на болезнения блясък. После блясъкът от границата между двете вселени изгасна. Изминаха миг или два, преди камерата да се нагоди към нивото на яркостта; чак тогава Еверет и Райън видяха един бял, пластмасов разузнавателен дрон, който поддържаше позиция на четирите си перки, преди да разгърне стойките си за приземяване и да се отпусне на пода пред големия пръстен.