— Идеята е на татко му — отговори майка му.
Първото нещо, което бе направил Еверет — да позвъни в полицията. Второто — да се обади у дома. В началото не му беше повярвала. Похитен, на „Мол“, в понеделник вечер, в час пик. Измисляше си, нали, търсеше внимание, такива неща не се случваха, не можеха да се случат. Не и на „Мол“. Не и десет дни преди Коледа.
— Мамо, видях как го отвличат.
После пък се беше държал злобно с нея. Зная, че ме обвиняваш заради баща си, Еверет. Той няма да се върне. Трябва да продължим някак. Сега семейството е най-важното, трябва да се грижим един за друг. Зная как се чувстваш. Не мислиш ли, че и аз имам чувства?
— Не. Мамо, чуй ме. Не става въпрос за чувства. Видях ги да го отвличат, на „Мол“, с голямо черно ауди. Заедно с планинския му бегач и всичко останало.
Още по-лошо стана, когато ѝ каза, че се намира в районното на Белгрейвия. От това изреченията ѝ станаха някак сковани. И кратки. И остри. По начина, както се получаваше, когато искаше да го накара да изпитва вина. Какъв срам. Нямаше ли поне някакво самоуважение в него? И той е като онези индийски момчета. Постоянно са из полицейските управления. Един Господ знаеше сега къде щяла да търси адвокат по това време на нощта. Може би Милош. Той винаги бил готов да услужи.
— Мамо. Мамо. Чуй ме. Нямам нужда от адвокат. Давам показания. Нищо повече. Но не могат да направят нищо, освен ако и ти не дойдеш.
Трябваха ѝ час и половина, за да допълзи от Стоуки, и още час мърморене за паркинга, таксата за шофиране в центъра и това, че се бе наложило да остави Виктъри-Роуз с мисис Синг. Онзи стар лешояд Аджит винаги пълнеше с глупавите си идеи главата на дъщеря ѝ. И цялото място вонеше на боя. Майка му го откри седнал на една пейка, зает да прехвърля Фейсбук на смартфона си, докато довършваше един Туикс от автомата за закуски. Дежурният сержант му беше донесъл кафе. Еверет си знаеше, че ще е ужасно и воднисто. Лора Синг седна до него и започна да говори много ниско и много бързо, защото, ако дежурният сержант я чуеше, щеше да умре от срам. Искаше от Еверет да знае, че тя не го обвинява за нищо. Изобщо. Типично за баща му. Типично — да вкара Еверет в беля и да изчезне нанякъде.
— Мамо…
— Мисис Синг?
— Брейдън. — Кога беше започнала да използва това име?
После семейният съветник Лиа-Лиан-Лиона се бе представила, след което ги поведе към вмирисаната стая за разпити из коридори, които изглеждаха така, сякаш бяха боядисани с пот.
— Посещаваме беседите в ИСИ — каза Еверет, като погледна Лиа-Лиан-Лиона право в очите. Беше сложил длани на масата. — Експериментална икономика, настъпването на сингулярността, нанотехнологията. Големите идеи. Има и лектори, печелили Нобеловата награда.
Очите на Лиа-Лиан-Лиона изгубиха фокус, но Еверет забеляза, че Мустака Милиган написа правилно „нанотехнология“ в бележките си.
— Добре, Еверет. Хубаво е, че все още имаш общи интереси с баща си. Мъжките отношения са хубаво нещо. С други думи, с баща ти трябваше да се срещнете пред ИСИ, след като свърши работа?
— Идваше откъм Импириъл Колидж.
— Учен е — обясни майката на Еверет. При всеки техен въпрос го изпреварваше, сякаш някой грешен или невнимателен отговор можеше да се превърне точно в уликата, необходима на полицията, за да извикат хората от социалните служби, които да ѝ отнемат Еверет и малката му сестра Виктъри-Роуз.
— Теоретичен физик — каза Еверет. Мустака Милиган повдигна вежда. Еверет винаги си беше мечтал да може да прави така.
— Какъв вид физика? — попита Мустака Милиган. Ноздрите на Лиа-Лиан-Лиона се разшириха. Тя задаваше въпросите тук.
— Квантова теория. Теорията на Еверет за многото светове. Хю Еверет. Той я е разработил. На него съм кръстен: Еверет Синг. Мултивселената, паралелните вселени, всички тези неща, нали разбирате? — Той видя, че Мустака Милиган е написал не-ядрен в бележника си точно до думата физик. — Какво означава това? — попита го той. — Не-ядрен?
Мустака Милиган придоби засрамен вид.
— Предполагам, знаеш каква е текущата ситуация по сигурността. Ако баща ти беше ядрен физик, можеше да е проблем.
— Искате да кажете, ако можеше да сглобява атомни бомби.
— Налага ни се да вземаме предвид всякакви заплахи.
— Но ако не сглобява атомни бомби, ако е просто квантов физик, тогава не е заплаха? Не е толкова важен.
— Еверет! — изсъска Лора.
Но Еверет беше ядосан и изморен от това, че не го приемаха сериозно. Без значение дали ставаше дума за участъка в Белгрейвия или за компютърния отдел на общинската академия „Борн Грийн“, винаги, винаги беше все едно и също. Да се подиграем на зубрача. Не се беше молил на никого да се стига дотук. Просто бе отишъл на лекция заедно с баща си. Еверет знаеше достатъчно за света, че да не очаква да има справедливост за всички, но поне от време на време светът можеше да му дава почивка.