13.
— Три пресечки надолу по Кингсуей, завий наляво и след това още веднъж наляво по Ивлин Стрийт — осведоми го един от шофьорите при колонката за таксита. Шестима мъже се бяха облегнали на сергията за чай, стиснали чаени чаши в ръце. Такситата им бяха чуждоземни, аеродинамични превозни средства, с капковидна форма, с гуми, скрити под обтекаеми калници, с големи решетки отпред. Две от колите бяха включени към станцията за презареждане до сергията за чай. — Отпред има голямо стълбище. Няма да се изгубиш. Искаш ли да те откарам до там?
— Нямам пари — призна Еверет. — А и сам казвате, че е само на няколко пресечки.
— Изчезвай, малко, хитро… — махна с ръка шофьорът на таксито, като донякъде се шегуваше.
Ако не можеш да попиташ полицай, някой таксиметров шофьор ще те упъти; очевидно важеше за всеки Лондон. Веднага щом се отдалечи на безопасно разстояние от Мисионерите на летището, Еверет забави крачка съвсем, за да придобие по-пълна представа за този Лондон, в който се намираше в момента. Улиците бяха като каньони, тесни и здрачени в сенките на големите сгради. Трясъкът на един преминаващ влак го бе накарал да вдигне глава. Сигналните светлини по пресечките на надземните железници се сменяха от червено на зелено и обратно. Там горе имаше спирки. Още по-нагоре имаше снопове от жици и енергопроводи. Над всичко това под слънцето, освен въздушните кораби, свеждаха погледи само корабите, ангелите, античните богове и митологични създания. Улиците бръмчаха заето от движение. Еверет разпознаваше функциите на превозните средства: автобуси, камиони, таксита, частни автомобили. Трамваите се плъзгаха в средата на улицата, като пръскаха искри от захранващите линии над тях. Но и автобусите се движеха с електричество, което черпеха от паяжината от проводници посредством дълга, гъвкава антена, плъзгаща се по кабелите. Някои от камионите и колите разполагаха с подобни пантографни системи. Много от паркираните коли бяха включени към червени пилони, маркирани с релефен герб, подобен на онзи по пощенските кутии у дома. Еверет пресметна, че имаше приблизително по един заряден пилон на всеки двайсетина ярда. Коли, автобуси, камиони споделяха онзи футуристичен, но старомоден външен вид, който доста напомняше на начина, по който хората от 30-те години на миналия век си бяха представяли, че ще изглежда следващият, двайсет и първи век. Едно определено беше сигурно: на този площад „Тависток“ имаше поне толкова велосипеди, колкото и онзи площад „Тависток“, откъдето идваше. Но беше тихо. Толкова тихо. Изчезнали бяха безкрайното ръмжене на двигатели с вътрешно горене от Лондон от света на Еверет, писъкът на дискови и въздушни спирачки. Тук нещата бръмчаха, мърмореха и громоляха на гумените си колела.
Въздухът миришеше. На пара, пушек, химикали. Лепнеше в гърлото му. Вкусът на устните и по езика му беше маслен, мръсен, мазен. Представи си как полепва по белите му дробове, дъх след дъх. Еверет вече бе вкусвал и помирисвал такъв въздух, в Делхи, през един мъглив януарски ден, когато Теджендра го бе взел със себе си, за да посетят пенджабските си роднини — смог от въглеводороди. Имаше различен привкус от този на отработените газове на пет милиона „Марути“ и моторизирани рикши. Беше адски, парлив, серен привкус. Пушек от въглища.
На ъгъла стоеше нещо, което Еверет разпозна. Телефонна кабинка. Не беше кутия от червен метал и стъкло, каквито дори по негово време вече бяха на изчезване от улиците; тази кабинка беше орнаментиран балон с игриво заострен шпил на върха, с декоративни листа от ковано желязо, с органични, красиво изработени букви. Във вътрешността ѝ имаше метална клавиатура, чиито месингови бутони бяха излъскани от години натискане с пръсти. Имаше още слушалки и екран с размерите на кибритена кутия. Еверет откри едно квадратно увеличително стъкло, монтирано на подвижно рамо, и го дръпна над екрана. Появиха се букви, бели на зелен фон: Британски кралски телекомуникационни съобщения. Моля, изберете услуга. Обаждане/Интермрежа. Нямаше мишка или тъчпад. В долната част на клавиатурата имаше малка месингова топка.
— Готина ОС — промърмори Еверет. Той маневрира курсора над думата Интермрежа. Допусна, че е еквивалентът на онлайн. Направи. Еверет кимна. Толкова по-осмислено от обикновеното Въведи. Той натисна бутона. Докато го правеше, забеляза горната редица от клавиши на клавиатурата. Поредността не беше QWERTY. Буквите бяха PYFGC. — О, еха. Клавиатурна подредба по стандарта „Дворак“.