— Къде ти е началството? — Гласът на мъжа бе дълбок и гърлен.
— Нали я знаеш, тук и там — отвърна момичето. — Аз последна научавам.
— Кой е другарчето ти? — Вторият мъж имаше силен холандски акцент.
Еверет скри незабелязано раницата си между краката.
— Опитвам се да го вмъкна тайно, за да го поизпотя.
Холандецът се сгърчи от смях. Мъж с Гърлен Глас не оцени шегата.
— Виж сега, имам едно съобщение, полони. Кажи следното на твоя капитан: Идлър ѝ дава срок до коледната нощ, за да чуе нейното предложение, не по-дълго. Разбра ли добре? Коледната нощ.
Холандецът все още се смееше, докато двамата подминаваха Еверет и момичето и се упътваха към Хакни Грейт Порт.
— Идлър?
— Идъл дидъл бос, свинско дупе в сос — отговори безгрижно момичето, но нямаше как да излъже Еверет. Двамата хулигани я бяха стреснали. При все това нямаше да му каже кой или какво беше Идлър.
— А „капитанът“?
— Знаеш ли какво, Еверет Синг, причината да не ти пусна, какво остава да се приближиш достатъчно близо до мен, за да те поизпотя, е, защото винаги задаваш въпроси. Въпрос, въпрос, въпрос. Капитанът. Да. Моят капитан. — Тя се мушна под завесата от стичаща се вода. — Идваш ли, или ще стоиш навън цяла нощ?
Коремът на въздушния кораб стоеше отворен, със спуснати до земята платформи, лебедки и елеватори. Еверет присви очи през светлината. В долната част на носа беше отпечатано име. Евърнес.
Момичето беше нарекло картите си таро „Евърнес“.
Сега тя стоеше на товарната платформа за кърмата. Дръпна ръкава си и докосна подобното на часовник устройство на лявата си китка. Над тях забръмчаха мотори. От вътрешността на въздушния кораб се спуснаха две въжета. Към въжетата имаше прикрепени клупове. Момичето провря ръка през един, крак през друг и завъртя нещо на часовника-който-не-беше-часовник. Въжето я издигна в светлината.
— Дано умееш да се държиш здраво, Еверет Синг!
Еверет пъхна и двете си ръце през презрамките на раницата и се улови за въжето, докато клуповете продължаваха да се издигат покрай него. За момент увисна на китката си, след което кракът му намери втори клуп.
— Още не знам как се казваш! — извика нагоре към момичето, което изчезваше в нощта.
— Сен! — извика в отговор тя, като се усмихваше широко между подметките на ботите си. — Сен, и аз съм пилотът!
16.
Еверет почувства как мекотата се размърда под него, обърна се и се усмихна от мисълта за това, че беше вятърът, който поместваше закотвения въздушен кораб. Той се изправи, разбуден като от електричество. Всеки негов нерв се бе пробудил едновременно. Намирам се на въздушен кораб!
Най-после си припомни. Беше се изкачил нагоре с въжето, право в отворения корем на кораба. Беше потресен от удивление. Опулен — това бе думата, която тя щеше да използва. Толкова по-голяма, зяпнала и оглупяла от удивление от потресен. Всичко във въздушния кораб беше от порядъка на необятно. Необятни товарни отделения. Още по-необятен скелет от арки и сводове, прободени на хиляди места от дупки, които прилепяха кожата на кораба към ребрата му. Но най-необятното от всичко — покривът от подемни клетки, минаващи през гръбнака му, двойна редица от пълни с газ сфери, всяка с размерите на жилищна сграда, привързани заедно с помощта на мрежи и паяжини от кабели и помръдващи, пулсиращи маркучи. Вътрешното пространство на въздушния кораб беше с размерите на катедрала, внушаващо катедралното усещане за височина, пространство и лекота. Не, това изобщо не го описваше добре. Беше по-лепкаво и физическо. Бял дроб. Беше във вътрешността на гигантски бял дроб.
Момичето — Сен, името ѝ беше Сен — се бе протегнало да го сграбчи за ластика на футболните шорти, след което го издърпа на палубата. Той успя да разплете ръката и крака си точно навреме. В състоянието на удивление, в което се намираше, като нищо можеше да се окаже завлечен високо горе сред газовите клетки.
— Полегни си тук, оми. — Сен бе показала на Еверет едно кътче, където се засичаха три товарни контейнера. — Понякога и аз си полягам тук. Искам да кажа, предполага се, че трябва да стоиш на пост, но понякога ти се приисква да дремнеш. Виждаш ли? — Натрупани и оплетени каиши и спаднали газови клетки. Сен подаде един наръч на Еверет. — Ще спиш в кош.