— Довери се на краката си — промърмори той.
Четири крачки. Доктор Квантум подскачаше болезнено на гърба му. Улучи мястото за отскок. И беше във въздуха. И прекоси пролуката. Приземи се твърдо и задраска с пети и пръсти по хлъзгавото покривно покритие, а изпод тях започнаха да се пързалят керемиди и да падат към улицата. Отдолу се надигна гласът на разгневен собственик на сергия, побеснял от разкъсаните навеси и увредена стока.
— Не е зле — каза Сен.
— Още много ли остава? — попита задъхано Еверет.
— Нее. Виждаш ли онзи стълбищен парапет ей там? Ще слезем до колонадата на Даунс Арчес и оттам сме си право у дома.
Металното стълбище се спусна на зигзаг по фасадата на стар тухлен склад. На стената с двуметрови, избелели от източно лондонското време букви беше написано МЛИВОТО НА БОЛДЪН ЗА ОВЕСЕНИ КАШИ. Надземната железница минаваше над улицата, а стълбището водеше до пероните, но Сен поведе Еверет под измокрената стомана. Над тях с грохот премина влак. Сен блъсна една улична порта, за да я отвори. Пред тях изникна фигура.
— А сега какво? — чу се мъжки гърлен глас.
Еверет разпозна собственика му: партньорът на холандеца от предната вечер. Момчето видя как Сен се напрегна, сякаш се канеше да го атакува, да го блъсне с глава. Гърлен Мъж също разчете признаците. Той цъкна с език, ръката му потрепна. В нея имаше грозен черен пистолет.
— Хей хо — рече друг глас над тях.
Еверет се огледа. Холандецът се бе надвесил през парапета на електростанцията. Едва си поемаше дъх и се хилеше.
— Е, мога единствено да допусна, че не си предала на твоя капитан съобщението от шефа ми — изгъргори Гърлен Мъж. Дробовете му бълбукаха от храчки. — Това вече е доста непрофесионално, малко като лична обида… толкова да подценяваш шефа ми, че дори да не предаваш съобщенията му. Ще се наложи този път да изпратим по-ясно послание. Полони, ти идваш с нас. Ти, оми, предай на капитан Сикссмит, че ако иска отново да види скъпата си дъщеря, ще трябва да дойде да си поговори с нас в „Рицарите“.
— Пипваш ме — умираш! — изплю Сен.
— „А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ — издекламира внезапно нечий глас с провлачения акцент на проповедник от южните американски щати.
Гърлен Мъж се извърна наполовина. Зад него стоеше Шарки, достатъчно близо, че дъхът му да раздвижи космите по гърба на другия. Еверет не можеше да проумее начина, по който Шарки се бе озовал там, ала американецът направи крачка назад и разгърна пешовете на дългия си шлифер с полунаметка. Светлината се отрази в скрития метал из тайните джобове в подплатата. Ръцете на Шарки се движеха по-бързо от мисълта. Във всеки от юмруците му се появи по една рязана пушка с дръжка от слонова кост. Той даде знак с една от пушките на Гърлен Мъж да отстъпи встрани. Гърлен Мъж погледна към собственото си оръжие. Шарки цъкна разочаровано с език:
— „Истина ви казвам, безумният не се наслаждава от благоразумието.“ — Той вдигна пушките и се прицели в главата на Гърлен Мъж. Гърлен Мъж отстъпи от пътя към портата.
Сен и Еверет слязоха с дрънчене по стъпалата, за да се присъединят към Шарки.
— Сега, сър. Пушкалото ви. Освободете се от него. Оставете го на стъпалото. — Гърлен Мъж позволи на оръжието си да увисне на скобата на спусъка. Наведе се бавно, без и за миг да отделя очи от Шарки и двете му пушки с дръжки от слонова кост, и остави пистолета на металното стъпало. — И отстъпете, сър. — Шарки завъртя едната пушка и се прицели в холандеца горе. Другата пушка не изпусна от мушката си лицето на Гърлен Мъж. — Мис Сен, ако обичате.
Сен прибяга и вдигна грозния черен пистолет. Еверет забеляза, че тя изглежда уверено с оръжието в ръка. Момичето разкопча куртката си, дотогава увита плътно в нея заради декемврийския студ, пъхна вътре оръжието и отново я закопча.
— Благодаря ви, джентълмени — извика Шарки. — Бизнесът ни с вас приключи. Желая всичко най-хубаво и на двама ви. — Той докосна периферията на шапката си с върха на пушката.
— Ще те спипаме, теб, засукания ти цигуларски акцент и библейските ти цитати. Капитанът ти ни е задължен. Ти си ни задължен.
— „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка“ — обяви Шарки. Но задържа пушките отпуснати на всяко от рамената си, докато всички не достигнаха края на пътя. Когато тълпата започна да се сгъстява, Шарки пъхна пушките обратно в подплатата на шлифера си.
— Постоянно ли се разхождаш с две пушки в палтото? — попита Еверет. Досега бе успял да се промъкне без билет на въздушен кораб; да премине през Портал на Хайзенберг; да открие някак пътя си в един странен, паралелен Лондон; да убегне на Шарлът Вилие и нейните биячи; но това беше най-якото нещо, което досега беше виждал.