Еверет вече разпознаваше някаква дума в стената от гласове, масивно скандиране: Ринг, ринг, ринг!
— Какво става?
— Ринг — извика Сен. — Бой с юмруци. Свалят ръкавиците. Без правила. Бой, Еверет Синг. Хайде!
Еверет беше виждал бой, голям бой, уличен бой. Беше най-лесното нещо на света, в което можеш да се забъркаш. Просто бяха излезли от метростанция „Уестминстър“, за да си купят билети за новогодишното шоу на „Водна музика и фойерверки“, и без дори да подозират, той и баща му се бяха озовали в центъра на студентски протест. Десет хиляди разгневени души, които не отиваха никъде. Полицията прилагаше тази тактика, при която ограждаха всички на някое тясно място, притискаха ги с щитове и коне, викаха хеликоптерите да кръжат над главите им и държаха хората с часове. Наричаха техниката „Котловина“. Еверет знаеше за какво се използваха котлите. Хвърляш разни неща в тях и ги подгряваш, докато заврят. И студентите бяха кипнали. Някъде към площад „Парламент“ се бе надигнал рев; след това телата се люшнаха неудържимо към Еверет и Теджендра. Някъде ставаше нещо, но кой, къде? Еверет беше дезориентиран, изплашен, развълнуван, наясно, че ще се случи нещо голямо, но не успяваше да го види или да разбере колко е близо, дали всеки момент нямаше да ги залее. Ударите и блъскането по футболни мачове не му бяха непознати; тук обаче беше различно. Беше невероятно и ужасяващо. За момент бе зърнал полицейски светлоотразителни жилетки, черни щитове и черни брони; конен полицай на половин човешки бой на тълпата сред градушка от пръчки, отчупени от протестни плакати. Боевете бяха замрели, след като полицаите бяха заловили и извлекли размирниците, но двамата с Теджендра останаха блокирани там почти до десет вечерта, а след това ги освободиха едва след като полицаите провериха самоличността им, снимаха ги и ги заведоха в базата от данни. Това тук беше улична схватка в Хакни, не полиция и демонстранти, но Еверет подушваше същия взривоопасен дъх на неудържима опасност. Беше сурова, тревожна, плашеща, непредсказуема; стълпотворение: пожар, който можеше да се разгори за миг и да ги погълне. На площад „Парламент“ Еверет се беше научил да познава и да се бои от насилието, на което е способна тълпата, колко съблазнително и заразително можеше да бъде това насилие.
— Не, Сен. Не мога да поема риска Доктор Квантум да пострада.
Видя презрението, което се изписа на лицето ѝ. Сетне внезапно надигналият се рев на тълпата ѝ отвлече вниманието, когато пръстенът от тела се помести и раздели и от там политна един мъж. Беше здравеняк; дълга до раменете, черна, сплъстена от пот коса, разярено лице под дебелите вежди и големи бакенбарди: разярено от напрежение и синини. Лявото му око бе подуто и затворено; от всяко ъгълче на устата му течеше кръв. Ризата висеше на парцали около кръста му. Изглеждаше замаян, но готов за боя, хвърляше такива погледи на света, сякаш светът можеше да го нападне отвсякъде, но беше готов за това, юмруците му бяха стиснати като железни гюлета.
— Милият, пак ли са ти сритали задника, Сет Бромли? — извика Сен.
— Не го ядосвай — каза Еверет. — Прекалено е голям. Кой е Сет Бромли?
През тълпата си проправиха път група хора с твърди лица. Отведоха с тях изтощения мъж пред „Рицарите на вятъра“, изправиха единствения оцелял стол и го настаниха в него. От мъжа се издигаше пара.
— Кой е Сет Бромли? Най-големият женчо в Хакни! — извика жизнерадостно Сен към мъжагата. — Майка ти ли ти се скара, Сет Бромли? — Той вдигна поглед като ужилен и се вторачи зловещо с единственото си отворено око.
— Да не си посмяла да каляш майка ми с мръсната си уста, ситен корабен плъх! — изръмжа.
— Сет Бромли, Сет Бромли, големият женствен оми; прави само каквото му каже мами — припя Сен.
Еверет бе ставал свидетел на няколко пъти досега на вербалната агресия, на която беше способна Сен, но винаги се изненадваше. Имаше способността да нанася смъртоносни поражения по безпогрешен, насилствен начин, но той се питаше дали подигравките и мръсните ѝ стихчета бяха предварително измислени, за да ги изважда като ножове, когато се нуждаеше от оръжие, или беше като оса и жилеше инстинктивно.
Сет Бромли насочи пръст към нея:
— Не се бия с полони.
— И е така, защото тази полони ще те срита отзад, Сет Бромли.
— Но пък в твоя случай, малка мийзи фили такава… — Той се хвърли от стола с вдигнати юмруци.
Задната част на тълпата се обърна заинтригувано, след което се разтвори. Шарки излезе бавно от нея. Шапката му беше смачкана, а перото ѝ — пречупено и увиснало. Но изглеждаше жив и здрав.