— „Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките“ — Обърна се той към Сет Бромли.
— Мога и сама да се грижа за себе си, Шарки — каза Сен.
— Така ли било, мис? Ако имахте и половината от умението да се пазите от неприятности като умението ви да си ги навличате, може би щях да съм склонен да ви повярвам. Хайде, да ви няма.
— Искам да видя. Пак е заради Макхинлит, нали?
— Мистър Макхинлит, за разлика от вас, малка дона, може да се грижи за себе си — обясни Шарки.
— А ти какво правеше тогава? — попита предизвикателно Сен. — Не ти прилича да стоиш наоколо със скръстени ръце, когато са засегнали честта на капитана.
— А каква чест би било за мен, ако очарователните черти на капитанската дъщеря бъдат поразместени от някой като Бромли? — възрази Шарки, но Еверет виждаше, че Сен е отбелязала точка и че мъжът няма търпение отново да се върне към боя. — Да се разберем така. Намери си някое безопасно местенце, наблюдавай и не казвай нищо на никого и тогава и аз няма кажа нищо на никого.
Сен се ръкува тържествено с него.
— Дадено. — Същата тази ръка улови Еверет и тичешком го поведе до стъпалата на един товарач на контейнери.
Докато се катереха по кабинката на подемния кран отзад, Еверет видя как Шарки се втурва в тълпата, крещейки:
— За Дънди, Атланта и свети Пио! — и нададе боен вик, комбинация от скимтене и треперлив лисичи лай — най-нечовешкото нещо, което момчето беше чувало да излиза от човешко гърло.
— Пак този конфедеративен вик — каза Сен. — Все още не съм сигурна кой или какво е Дънди. Или е било.
От импровизирания си театрален балкон можеха да проследят всичко, което се случваше. Всеки мъж в Грейт Хакни Порт и някои от жените се бяха появили, за да гледат спектакъла. Бяха образували гънещ се, ревящ ринг от тела с дебелина от поне десет души. Празното пространство в центъра променяше непрестанно формата си, когато зрителите по периферията политаха назад или напред при отскачането и нападенията на мъжете в средата. Шумът беше невероятен. В центъра на виковете имаше трима мъже. Двама от тях бяха големи, тъмнокоси, излети по същия калъп като Сет Бромли. Движеха се бавно, тежко, кръжаха около третия. Това беше Макхинлит. Оранжевият му авиаторски работен гащеризон беше разкопчан до пъпа и завързан около кръста. Тялото му бе насинено и окървавено; в светлината на студената декемврийска вечер потта по него лъщеше, но в очите му гореше огън. И тези очи не преставаха да отскачат от единия Бромли на другия, от единия на другия, от единия на другия, докато в същото време и той отскачаше, танцуваше, избягваше, навеждаше се, плъзгаше се под замахванията им, отдръпваше се, за да не могат да го достигнат. Докато гледаше ту единия, ту другия, на устните му се виждаше възможно най-лудата широка усмивка.
— Хайде, копелета, не е честно, не е честно… Мога да ступам всеки от вас, но и двамата? Бийте се като мъже, безродни Бромли.
— Кои са тези? — попита Еверет.
— Албарн Бромли и Кийр Бромли — отговори Сен. — Бижу братчетата на Сет. По-млади и по-глупави. Не и Кайл. Той е детенцето в семейството. Това е неговият бой, но Кайл Красивий Бромли никога не би рискувал да излезе с потрошен ил от този ринг.
Двамата Бромли постигнаха мълчаливо съгласие и атакуваха Макхинлит. Той се гмурна с лекота под обединената им атака, изплува от другата страна на ринга и затанцува на място. Тълпата нададе радостен вик. Еверет стотици пъти беше водил такива битки. На неговия Екс Бокс, срещу Райън, в затоплената стая на Райън, не на паважа на Хакни Грейт Порт, в ледовития зимен въздух, но принципът беше същият. Класическият проблем на бързината срещу силата. Анализът на Еверет даваше преимуществото на бързината. Точно по този начин великият Али беше спечелил всичките си легендарни битки, още през 70-те години на миналия век, когато все още бяха смятали бокса за интересен. Не спирай да се движиш, пърхай като пеперуда, изморявай ги, поеми най-силния им удар, оцелей, а след това ги нападни. Едно, две, аут. Но братята Бромли бяха далеч по-едри от Макхинлит, а той изглеждаше не по-малко уморен от тях. И имаха числено превъзходство.
— Как се е забъркал Макхинлит в това?
— А, той трябва да го е започнал. Работата става грозна, когато обърне няколко питиета. Или когато не е обърнал, като се замисля. Сигурно ги е видял в „Рицаря“ и им е казал, че Ани по-скоро ще се омъжи за някое сухоземно, отколкото за Кайл Красивий Бромли.
— Капитан Анастейзия е сгодена?
— Поне Ма Бромли е с такова впечатление — отбеляза Сен. — Според нея работата вече е уредена. Кайл Бромли се жени за Анастейзия Сикссмит, като по този начин прибавя Евърнес — за който всички знаят, че е най-якият кораб в Хакни Грейт Порт — към семейната им флотилия. Възрадвайте се! Единственият проблем е…