— Трийсет секунди — докладва Макхинлит в портативната радиостанция.
Еверет уви едната си ръка около въжето до себе си. Артър П беше толкова огромен, че корпусът му към носа и към кърмата се стопяваше в снежната белота. Горната част на кораба беше широка и леко закръглена, но заледеният сняг я правеше опасна. Ако човек стъпеше накриво тук, в следващия миг щеше да лети презглава право към морето долу. Асансьорната платформа се блъсна разтърсващо в обвивката на Артър П.
— Омитата се приземиха — рече Макхинлит. — Еверет, върви плътно след мен и гледай да не те фраснат по главата.
Макхинлит тръгна тежко по корпуса, превит почти на две срещу вятъра. Еверет хвърли поглед през рамо, за да види как товарната платформа се оттегля, а Евърнес се издига, обръща се и изчезва в сивотата.
— Я! — Макхинлит отвори с едно движение своя изкормвач и го заби дълбоко в обвивката на Артър П. Изряза бързо едно квадратно парче. Обели го и надникна вътре. — Да. Ще свърши работа. И не е много височко.
След което изчезна. На сто метра по-нататък по обшивката Шарки проряза друга дупка и също скочи във вътрешността на Артър П. За момент Еверет остана съвсем сам. Сетне се улови за ръба на дупката и се спусна в сумрака. Удари горната сервизна пътека, присви колене и се претърколи така, както го бяха учили по време на уроците по джудо. Макхинлит го повика с жест. Притичаха приклекнали до централното стълбище между огромните сфери на подемните клетки и започнаха да слизат предпазливо по спираловидните стъпала към централната пресечка. Еверет усети нещо под крака си. Месинговата плоча отбелязваше къде се намира центърът на тежестта, сърцето на Артър П. Макхинлит посочи през парапета. Малка фигурка в оранжев светлоотразителен гащеризон, патрулираща в товарния отсек. Еверет извади ударния пистолет.
— Прекалено е далеч — прошепна Макхинлит. — Куршумът е привързан за въже, така после можеш да си го прибереш. Икономично. Ето. — Той спусна две въжета. Еверет омота крак и китка в каишите.
— Какво ли прави сега капитанът? — попита той.
— Бие се — отвърна Макхинлит. — Онзи френски бокс е доста засукана работа, но не бих разчитал на него, ако искаш да оцелееш в събота вечер по Аргайл Стрийт. Значи сега… Не можем да управляваме въжетата оттук, така че сме на свободно падане. На инерционна макара са, няма да е чак толкова зле. На едно. Две. Три.
Двамата скочиха през парапета. Еверет усети как за момент олеква от бързото падане; после инерционната макара захапа въжето и го спусна плавно през кухата като пещера вътрешност на Артър П. Подготви се за сблъсъка в пода и се приземи меко и уверено като котка. Само две стъпки по-късно бе намерил укритие между контейнерите. Макхинлит се бе скрил зад контейнера срещу него. Даде знак на Еверет да се размърда. Прокраднаха се до пазача, контейнер по контейнер.
Прикривай ме, оформи устата на Макхинлит, след което се приближи достатъчно зад мъжа, вече в обхвата на ударния пистолет.
Откъм предната секция на кораба се чуха два изстрела. Отекнаха в мачтите и подпорите на Артър П. Пазачът се огледа стреснато. Видя Макхинлит и едновременно с това стреля в него. Ударната торбичка удари Макхинлит в стомаха и го запрати в стената на контейнера. Пазачът пристъпи, за да обездвижи жертвата си. Еверет излезе от укритието си, насочи хоботчето на цевта към него и натисна спусъка. Торбичката блъсна мъжа право в лицето. Еверет се стрелна и бързо го завърза за един парапет с въжетата. Отиде при Макхинлит, който все още бе облегнат с изкаран въздух на контейнера.
— Добре ли си?
— Не, не съм добре, по дяволите. — Той опита да седне по-изправено и оголи зъби от болката. — Ах, клетият аз. Ребрата ми… Гледай сега, Еверет, Шарки е решил да изгърми мястото, все едно сме на възстановка на Битката при Бул Рън. Трябва да го направиш, човече. Трябва да довършиш работата. Саботирай Артър П.
— Как да го направя? Не зная по какъв начин…
Но още в същия момент, докато оглеждаше акумулаторните батерии под себе си, товарните контейнери около себе си, пътеките и газовите клетки над тях, вече знаеше. Всичко започваше от един вилен повдигач. Еверет бе наблюдавал Шарки по време на товарните работи на Евърнес и знаеше как да удари ключалките, за да освободи контейнерите на Артър П от палубата. Първо: повдигача. Най-лесно беше да се започне от него — беше машина, създадена за работа на кораб, следователно запалването не беше подсигурено със секретен ключ. Машината беше забавна и лесна за управление. Еверет даде на заден, за да има по-добра засилка.