Шарки беше на пулта си, бутнал едната слушалка към темето си. Еверет не се съмняваше, че пушките все още се намират в подплатата на шлифера му. Шарки разговорливият, бърз с цитатите от словото Божие и разточителен в маниерите си на южняшки джентълмен. И колко от това беше истина? Когато си далеч от дома, когато си изгнаник, се покриваш от горе до долу с истории. Отговорник по товарите, войник на съдбата, авантюрист, джентълмен, така наричаше себе си той. Вратар, математик, пътешественик, беглец по равнините, беше отвърнал Еверет. Повториш ли го достатъчно пъти, ще се превърне в истина.
Макхинлит: отвън на корпуса под това кристално небе, люлееше се на въжето си високо над лондонските кули и се смееше като дявол, докато подготвяше инженерния номер, с чиято помощ щяха да измамят дънсфолдския Контрол на въздушното движение. Макхинлит: роден в Глазгоу, но не и шотландец; индийска ДНК, но не и пенджабец. Ветровик. Човекът е онова, което сам избере да бъде.
Капитан Анастейзия: изящество, власт и достойнство, дори и при положение че половината ѝ ухо беше скъсано. Устата, с класа, дръзка. Еверет се ужасяваше от нея; и я обожаваше. Можеше вечно да ѝ носи горещо какао с щипка чили. Ти си всичко онова, на което се възхищавам, помисли си той. Бих желал да бъда като теб. Бих желал да съм ти.
Сен. Не можеше да я погледне. Толкова лека и фриволна, кичеше Евърнес с коледна украса — от всяко ъгълче и всяка окачалка на мостика премигваха светлинки. Толкова сериозна и съсредоточена на руля, докато направляваше кораба над лондонските празнични светлини. Нацупеното ѝ изражение, което се превръщаше в широки усмивки; лукавството и спонтанността ѝ; гордостта, която тутакси се превръщаше в нападателност. Насладата ѝ от всичко лъскаво и бона.
Семейството е семейство, когато го има, беше казала капитан Анастейзия. Щеше ли семейството му да се появи, когато отново събереше неговите части, на някой свят, който приличаше достатъчно на онзи, откъдето бяха дошли, заради версията на предишния им живот, която трябваше някак да направят възможна? Онзи живот обаче вече го нямаше. Майка му и баща му се бяха разделили. Кой беше той, че да опитва да ги събере насила в цял един нов свят? Отново ли щяха да се разделят? Или просто щеше да предизвика окончателната им раздяла: мама и Виктъри-Роуз, татко и Еверет, завинаги разделени в различни вселени? Шокът от подобна мисъл бе дълбок и мрачен, сърцето му се сви, защото най-после осъзна, че всяко взето от него решение беше накарало някой друг да плати висока и ужасна цена. В екшън филмите никога не ставаше така. Никога нямаше последици.