— Мистър Шарки — каза заповедно капитан Анастейзия.
Шарки щракна един ключ.
— Контролна кула „Дънсфолд“, контролна кула „Дънсфолд“, тук въздушен кораб Евърнес.
— Приемаме, Евърнес, тук „Дънсфолд“.
— Разрешение за летателен план Хакни Грейт Порт — Бристол Грейт Порт.
— Прието. За Коледа ли се прибира капитан Ани? — попита авиодиспечерът.
Тонът му бе самонадеян и шеговит. Еверет чуваше радостните подвиквания някъде от другата страна на линията. Капитан Анастейзия придърпа един микрофон:
— Не, „Дънсфолд“. Отиваме на ремонтен док.
— Нямаме ли си ремонтни докове в Хакни? — продължи в същия дух нахаканият диспечер.
— Не и толкова евтини — отговори капитан Анастейзия.
Още смехове в контролната кула. На мостика на Евърнес настроението бе сериозно и настръхнало.
— Окей, Евърнес, имате разрешение да продължите по първоначалния курс две-шейсет-осем градуса, дванайсет минути, трийсет секунди за управление от Контрол на въздушното движение „Бристол“; стандартна западна летателна височина — каза диспечерът. — Между другото, капитане, каквото и да направихте на Артър П, фантабулоза, както бихте се изразили вие.
— Благодаря ви, „Дънсфолд“. Край. — Капитан Анастейзия прекъсна връзката. — Пълен напред, мис Сикссмит. Двеста метра. Мистър Шарки, активирайте радарния ни маяк. Не искаме да одраскаме боята на някой от тези хубавки пътнически лайнери.
Светлините на Лондон се завъртяха пред очите на Еверет, докато Евърнес се обръщаше по оста си. Едновременно с това корабът започна да набира височина. Сен свиреше на витловите им двигатели с умението на музикант. Евърнес се понесе по курса. Тя натисна напред контролните лостове на големия кораб. Двеста метра беше височината на околните кули, на околните небостъргачи. Еверет затаи дъх пред парада от крилати богини на победата и отмъщението с щитове и мечове, богини на справедливостта с превръзки на очите и везни в ръцете, до една коронясани от последния снеговалеж, куполи и кръстове, кули и кубета, които прелитаха едва ли не под самите му крака. Можеше да погледне надолу към улицата и да види стоманения блясък на града — някъде напред беше окъпаният в светлина купол на „Свети Павел“, ослепителен под шапката си от сняг, сетне Флийт Стрийт и „Странд“, озарени от премигващия коледен неон. Виждаше колите, влаковете, хората, които си проправяха път през вечерните преспи, реката, където се стрелкаха бързите водни ракети и съдове на въздушна възглавница. Сен докосна управлението и накара Евърнес да извие съвсем леко по посока на елегантните тераси и снежнобелите площади на Блумсбъри. От стъкления покрив на Британската библиотека струеше светлина. Пред тях Тайрон Тауър се издигаше като стоманена ръка. Контрафорсите, водоливниците и корнизите на кулата бяха осветени в призрачно синьо от прожектори. От върха на небостъргача право в небето се забиваше един-единствен ярък прожекторен сноп.
— Приближи ни, Сен — прошепна капитан Анастейзия. — Леко и внимателно. Предполага се, че сме осакатени. — Тотнъм Корт Роуд приличаше на неонов разрез; на юг Сохо беше бляскав възел от светлини. Няколко заблудени снежинки налетяха срещу големия прозорец и паднаха надолу, блещукайки в уличното сияние; зимата отново настъпваше. — Стоп машини, мис Сикссмит. — Сен дръпна всички лостове в неутрална позиция. Евърнес увисна неподвижно на половин километър от Тайрон Тауър. — Мистър Шарки, излъчете сигнал по спешност.
— „Дънсфолд“, „Дънсфолд“, въздушен кораб Евърнес, имаме извънредно положение — каза Шарки в микрофона. — Изгубихме мощност. Нямаме двигателна сила.
— Евърнес, прието — отвърна дънсфолдският авиодиспечер. Беше същият човек, който поздрави капитан Анастейзия за победата срещу семейство Бромли. Вече не звучеше толкова жизнерадостно. — На дрейф ли сте?
— Можем да се задържим на място — каза Шарки.
— Уведомете ни за позицията ви.
Шарки прочете поредица от цифри.
— Благодаря, Евърнес. Приемаме и радарния ви сигнал. Разполагате ли с нещо приблизително?
— Два часа за възстановяване на задвижваща мощност — отговори Шарки.
— Ще излъчим стандартно предупреждение за опасност до всички в околното въздушно пространство. Поне случихте на тиха вечер, Евърнес.
— Ще ви уведомим, когато възстановим мощностите. Край.