Съдия Гантри му посочи един стол в ъгъла между две тежки библиотеки.
- Седни ето там и нито звук.
Тео седна на стола и стана невидим. Съдия Гантри натисна копче на телефона си и каза:
- Госпожо Харди, доведете адвокатите и прокурорите.
След броени секунди вратата се отвори и всички, които чакаха отпред, нахълтаха в стаята. Съдия Гантри ги насочи към дългата заседателна маса и седна начело. Стенограф ката нагласи машината си до него. След като всички се настаниха, съдия Гантри каза:
- За протокола.
Стенографката започна да натиска копчетата на машината.
Съдията се прокашля и каза:
- В момента е към десет и половина в сряда сутринта, обвинението е призовало всичките си свидетели с изключение на Боби Ескобар, който не е тук и явно не може да бъде намерен. Съгласен ли сте, господин Хоугън?
Джак Хоугън не стана. Седеше видимо гневен и безпомощен, но явно примирен с поражението.
- Да, господин съдия, изглежда, е така.
- Господин Нанс?
- Господин съдия, от името на обвиняемия Пийт Дъфи настоявам да обявите процеса за невалиден, тъй като прокурорът, господин Хоугън, обеща във встъпителната си реч показанията на свидетел, които ще опровергаят нашата теза, свидетел, който ще предреши изхода на делото. Съдебните заседатели имаха всички основания да му повярват, всъщност всички му повярвахме. От понеделник сутринта съдебните заседатели очакват прокуратурата да доведе този свидетел в съда, а сега се оказва, че това няма да се случи. Което е ужасно несправедливо към обвиняемия и е безспорно основание процесът да бъде анулиран.
- Господин Хоугън?
- Да не прибързваме, господин съдия. Според мен положението може да бъде обяснено на съдебните заседатели и те може да бъдат инструктирани да пренебрегнат твърдението от встъпителната ми реч. С радост ще се извиня и ще обясня действията си. Всичко е изпълнено добросъвестно. Представили сме предостатъчно доказателства, за да бъде осъден обвиняемият дори без показанията на Боби Ескобар. Втори анулиран процес означава снемане на обвиненията в убийство, а това ще е несправедливост.
- Не съм склонен да се съглася, господин Хоугън - каза съдия Гантри. - Вредата е нанесена и защитата няма как да подложи свидетеля на кръстосан разпит. Струва ми се несправедливо към обвиняемия да се дава обещание за показанията на важен свидетел, а после да няма такива.
Раменете на Хоугън увиснаха и той поклати глава. Клифърд Нанс едва успя да сдържи усмивката си. Тео не можеше да повярва на късмета си - беше получил възможност да присъства на най-важния момент от най-големия съдебен процес, който помнеха по тези места. Попиваше всяка дума, без да помръдне и мускулче. Изглежда, никой не забелязваше, че и той е тук.
- Отлагам решението си за днес следобед - оповести съдия Гантри. - Издирването не е приключило, така че може да получа нова информация. Ще се съберем отново тук в два часа. Дотогава нито дума на никого. Не искам съдебните заседатели да разбират какво се случва. Срещата приключи.
Адвокатите бавно се надигнаха и се отправиха към вратата. Съдия Гантри даде знак на Джак Хоугън да остане. Когато вратата се затвори, той каза на прокурора:
- Има някаква ябълкова градина близо до Уиксбърг. Накарайте полицията веднага да я претърси.
Хоугън излезе бързо, а съдия Гантри се облегна на стола си. Погледна към Тео и каза:
- Ама че бъркотия. Какво би направил ти при това положение?
Тео се замисли. Осъзна колко самотна е тази работа, колко съдбоносни са решенията на съдията, които оказват силно влияние върху живота на толкова много хора. Когато не си мечтаеше да стане известен адвокат по наказателни дела, Тео мечтаеше да бъде мъдър и уважаван съдия. Но вече се колебаеше. В момента не искаше да е на мястото на съдия Гантри.
- Допаднаха ми думите на Джак Хоугън. Защо просто не обясните положението на съдебните заседатели и не ги оставите те да решават въз основа на показанията, които са чули? Има много улики, които сочат директно към Пийт Дъфи.
- Съгласен съм, но ако бъде осъден, той ще обжалва, а Върховният съд на този щат със сигурност ще отмени присъдата. Никой съдия не обича присъдите му да бъдат анулирани, Тео. Това ще означава, че трябва да съдим Пийт Дъфи за трети път, което не ми се струва справедливо.
- А няма ли това да ни даде време да намерим Боби Ескобар?
- Наистина ли мислиш, че той ще бъде открит?
Тео се позамисли и отговори:
- Не, господин съдия, сигурно в момента вече е на половината път до Тексас. И не го виня.
На вратата се почука силно и още преди съдия Гантри да отговори, в кабинета му влетя госпожа Марсела Буун и попита: